абе тебе Стилистиката и Теорията на превода не те ли научиха, че Теорията е едно, а Практиката - съвсеееееем друго?!
Те тези люде в реалността ги нЕма, като ти трябва нещо да се свърши, а ти искаш да се изявяват във виртуалното... Свали, моля ти се, розовия водолазен костюм със все очилата, шнорхела и плавниците и ела да ти разкажа как се вади един прост документ като например свидетелство за наследници от община Лозенец:)))

отварям един сайт за обществено полезна информация и на първа страница виждам, че тук ще открия всичко, което ми трябва - за малко да извикам от радост. Острани на сайта се мъдрят лога на спонсорите - разни фирми, агенции и НПО-та и си викам браво, умни хора, дали са пари за нещо полезно. Отварям разделите и какво се оказва - нищо не работи, никъде няма обещаната на първа страница информация.

Написах писмо до министерството, което отговаряше за проекта. Беше нещо от сорта на: "Много парички ли ви дадоха от агенциите и НПО-тата за тоя сайт, м? А иначе хубавичко ли си ги похарчихте?"

Изпратиха ми патетичен отговор как денонощно работят за отстраняването на проблемите и сайтът а-ха да заработи. Е, не работи и до днес, но важното е да се усвояват "фндовете". :)

аз тоя филм със свидетелството за наследници от Лозенец съм го гледала, бррр. Но да, за розовия водолазен костюм май си права.
Еррорепорт, аз знам, че те много работят. И пералнята много работи.

при мен филмът беше грандиозна копродукция на три общини с тенденция да се превърне в международна такава. Та бих им била много задължена на общините, ако почнат да работят в реалното най-напред, а за виртуалното съм склонна малко да почакам. Най-голямата ми мъка е, че не само не работят, ами го правят много сърдито и много злобно. Повечето. И не е оправдание това, че работели били с много хора и се изнервяли. И аз работя с много хора, даже още по-интересно - работя с артисти и също се изнервям, но досега никого не съм наругала и изпъдила в работно време, дори и когато би било съвсем основателно да го направя.

откажа да се вълнувам за тия неща, наистина. Тези хора никога няма да се научат. Жалко.