Постинг
24.02.2007 18:58 -
Перачка от Средновековието
Автор: estrella
Категория: Забавление
Прочетен: 2965 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2007 23:25
Прочетен: 2965 Коментари: 5 Гласове:
0
Последна промяна: 24.02.2007 23:25
Това ми каза една приятелка на сестра ми, когато ме видя с хавлиена кърпа на главата: "Приличаш на перачка от Средновековието"... Аз си мислех, че приличам на Нефертити, но за етапите на къпането на жените и мъжете ще ви наспамя друг път.
Та за прането и перачките ми беше мисълта.
Ако знаех, че това "Перачка от Средновековието" ще се превърне в нещо като зла поличба, едва ли щях да се заливам от смях тогава - преди осем години.
Защото сега, точно днес, всяка средновековна перачка щеше да ми завиди за устрема, с който перях дрешка след дрешка! От къде се взеха, боже мой, не разбрах! А уж нямам дрехи.
И когато с отработен пепеляшкин жест отметнах кичур коса от мокрото си чело, се погледнах в огледалото и си казах "Естрелче, ти СИ перачка от средновековието".
Сред облаци топла пара и ароматен прах за пране ( това прахът за пране стана най-дискутираната тема в блога дийз дейз, хм), установих, че нямам къде да метна всичкото пране, дето го изпрах.
И това ме различава от перачките от Средновековието. Защото те са имали едни дъъъълги въженца, опънати на калта и кокошките, на които да метнат блестящото от чистота пране.
Аз и кокошки и кал си нямам, да не решите, нали, че живеем в средновековна колиба без простор ( или простир?).
Но това, което истински ми липсваше е, че нямаше с кого да се скарам докато перях. Един истински женски спор, с много крясъци, обиди и пръскане с вода. Ей на това му казвам аз "антистрес терапия".
-----
И докато търсех снимки, с които да илюстрирам тъй пространния ми пост на тема Средновековието и неговите перачки, попаднах на два фотоса ( за да не повторя думата "снимки"), които ме изпълниха със задоволство, копнеж и спокойствие).
Снимка 1: Мъж пере мече
При тази снимка се появиха задоволството и спокойствието. Задоволство заради това, че и на тауираните младежи им се налага да перат ( не че не си го знам от челен опит, ама друго е да го видиш и при други народи).
Спокойствието дойде от това, че не само моето зелено меченце е изтърпявало ужаса на пералнята.
Последния път седях на пода пред лелината пералня и докато обсъждах със съквартирантката й населението на Южна Корея, гледах внимателно залепената за стъклото от вътрешната страна (!) зелена муцунка и се опитвах да вдъхна кураж на горкото животно.
А копнежът ... ех копнежът ....
Та за прането и перачките ми беше мисълта.
Ако знаех, че това "Перачка от Средновековието" ще се превърне в нещо като зла поличба, едва ли щях да се заливам от смях тогава - преди осем години.
Защото сега, точно днес, всяка средновековна перачка щеше да ми завиди за устрема, с който перях дрешка след дрешка! От къде се взеха, боже мой, не разбрах! А уж нямам дрехи.
И когато с отработен пепеляшкин жест отметнах кичур коса от мокрото си чело, се погледнах в огледалото и си казах "Естрелче, ти СИ перачка от средновековието".
Сред облаци топла пара и ароматен прах за пране ( това прахът за пране стана най-дискутираната тема в блога дийз дейз, хм), установих, че нямам къде да метна всичкото пране, дето го изпрах.
И това ме различава от перачките от Средновековието. Защото те са имали едни дъъъълги въженца, опънати на калта и кокошките, на които да метнат блестящото от чистота пране.
Аз и кокошки и кал си нямам, да не решите, нали, че живеем в средновековна колиба без простор ( или простир?).
Но това, което истински ми липсваше е, че нямаше с кого да се скарам докато перях. Един истински женски спор, с много крясъци, обиди и пръскане с вода. Ей на това му казвам аз "антистрес терапия".
-----
И докато търсех снимки, с които да илюстрирам тъй пространния ми пост на тема Средновековието и неговите перачки, попаднах на два фотоса ( за да не повторя думата "снимки"), които ме изпълниха със задоволство, копнеж и спокойствие).
Снимка 1: Мъж пере мече
При тази снимка се появиха задоволството и спокойствието. Задоволство заради това, че и на тауираните младежи им се налага да перат ( не че не си го знам от челен опит, ама друго е да го видиш и при други народи).
Спокойствието дойде от това, че не само моето зелено меченце е изтърпявало ужаса на пералнята.
Последния път седях на пода пред лелината пералня и докато обсъждах със съквартирантката й населението на Южна Корея, гледах внимателно залепената за стъклото от вътрешната страна (!) зелена муцунка и се опитвах да вдъхна кураж на горкото животно.
А копнежът ... ех копнежът ....
1.
анонимен -
OajjVIMUJUvH
24.06.2011 00:11
24.06.2011 00:11
That's not just the best aswner. It's the bestest answer!
цитирай
2.
анонимен -
gfimrPSCKyZTraT
24.06.2011 13:06
24.06.2011 13:06
6XXcm2 <a href="http://ftepujmgvrem.com/">ftepujmgvrem</a>
цитирай
3.
анонимен -
TjAwowahRyogKUzHbyh
25.06.2011 16:17
25.06.2011 16:17
6HSw9u , [url=http://wvvbkomwokoy.com/]wvvbkomwokoy[/url], [link=http://avxvylkfirad.com/]avxvylkfirad[/link], http://jjgclsosbhzw.com/
цитирай
4.
анонимен -
luvqpHJwzfZYRRKc
26.06.2011 14:41
26.06.2011 14:41
leX1Y1 <a href="http://wleqkesbqdix.com/">wleqkesbqdix</a>
цитирай
5.
анонимен -
TDnSgNRDD
27.06.2011 17:19
27.06.2011 17:19
WS93Tt , [url=http://tbajhiwbqzks.com/]tbajhiwbqzks[/url], [link=http://ijbomzcvppbh.com/]ijbomzcvppbh[/link], http://kgypjweiildv.com/
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 16915
Блогрол
1. Свидетел...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
