Изпразнена от смисъл и енергия заради балансирането между ин и ян (които съм взела очевидно по равни части).
Силата на любовта, от която очите после болят. Страха да усещаш чуждия страх и невъзможността да помогнеш заради телешки инат.
Т...

Имам навик всяка неделя следобед, по-точно привечер да изчитам постингите от Zaprehoda.blog.bg, които не съм имала време да прочета през седмицата.
Става ми мило, носталгично, но и малко обидено.
Повечето хора, които коментират там, крит...

Пропиляването на неделята в нищоправене ми е любимо занимание. Само в понеделник сутрин ми е малко криво, че си спомням само изтръпналото дупе.
Първо значи уйкендът започна с театър, после продължи с Орисия на  Нешка и много пъти Браво, ...

Звукът на пералнята я побъркваше. Припомняше й, че всъщност живее в малка, потънала в праха на три поколения таванска стая.
Добре поне че имаше пералня. До скоро переше като в Средновековието – надвесена над единствения си забрави...

Диема Фемили, уважаеми мои, в този миг изпълва душата ми с алпийско спокойствие и ведри усмивки.
Цял следобед дават немски сериали, вярно - за хора в третата възраст или неработещи немски домакини, но всичко е тъй идилично, че да му се д...

Преместих си фотьойла до прозореца, да виждам есента по-ясно, нищо, че се замъглиха очертанията на идеалния ми дом.
Сладка яхния с моркови, червени чушки и малко лук, заради сълзите.
Кафе с приятелки следобед, също като есенния шал минал...

Не разбрах какво стана. След първите двеста страници, които прочетох с огромно удоволствие, чудейки се какво разбират от това хора, за които сефирите не означават нищо, внезапно целия План на тримата на Еко изведнъж ми доскуча.
Ама страш...

Сигурно съм развила синдрома на кучето на Павлов. Стане ли октомври месец и започва да ми се клати дръжката на куфара, както казваше чичо Ваньо.
Все така се случва, че пътувам април и октомври. Лятото не се брои, то си е Времето за Път, ...