Край, това беше. Утре ще й устроя подобаващо погребение.
Официално за мен българската поп-музика е мъртва.
И ще си остане така докато не се намери поне един, повтарям един, който да знае как се прави популярна музика тук, да има парите и...

Или как Естрелчето се влюби безпаметно.
Знаех за него. Преди години беше в компанията на няколко момчета, разбиваха женски сърца като торнадо - пясъчен бряг.
Не ги харесвах. Бяха прекалено лигави за черната ми дълга пола и обувките с деб...

Топло, зелено, мокро и весело. Що е то?

Гледай колко часа стана, аз още нищо  не съм свършила.
Имам една ей толкова дебела книга за четене, която седи и ме чака търпеливо до клавиатурата.
Не ми се чете. Ако започна, ще спра само за да си включа лампата привечер, а в понеделник...

Миловидно лице и вид на 16-годишна. Притеснен смях, малък тик на пръстите на ръцете.
По-скоро невзрачни дрехи, скромен бюст, тотална липса на грим. Умерено ухание на чисто и на никога скъп парфюм.
Удобни обувки и топло яке.

Стоя, а времето преминава през мен като река. Не усещам почти нищо, не мисля за нищо, не мога да мисля.
Искам да съм на друго място и да правя други неща.
Това, че не мога да контролирам събития, които са извън мен, ме влудява.

"Забравих" ми отеква в главата от снощи.
"Забравих, забравих, забравих...".
Какво е да забравиш?

Качих се! Най-накрая се качих!
Не, не на Витоша. Там все още не съм била, както се знае.
Качих се на Боровец. Или Borovetz, с ударение на Е-то, както пишехме в съчиненията по френски в училище на тема "Моята зимна ваканция".

Като всяка уважаваща себе си звезда, тръгнах да си търся обувки.
Вървя и търся. Търся и вървя.
Грозни, смачкани, ретро, противни, като на баба, като на леля Пена от Чепинци, като на .... като нищо на света!

Ей така човек си губи съня да му се не види. От анонимните коментари.
Пуснах ги преди време, за да пробвам до колко дебелокожо животно съм станала.
Кожичката ми е нежна и крехка като крилца на пеперуда. Също както и преди. :)

Ново място.
Нов маршрут.
Нови лица.

Вече работим или още учим, чакаме деца и се опитваме да живеем правилно.
Дори да не е имало никой от нас при теб, не сме те забравили. С нас си.

Животът е болест, предавана по полов път с фатален край.
Умно, нали. Само някой да се беше сетил да напише и няк"во ръководство за поведение на болния.
Какво трябва да яде, от какво да се пази, с какво да се облича и дали да ограничава к...

Все си обещавам да не чета вестници, защото ме натоварват. И все го правя.
После съжалявам, защото за пореден път осъзнавам, че за разлика от Естреината градинка, не навсякъде грее слънце.
Преди години живо се интересувах от политика, от...

И блогорола ми е като мене - такъв един, объркан, смесен, всеобхватен. Съжалявам, за дето не мога да пиша в рими понякога. Поне ритъма чувам.
Да запомня момента.
Началото на пролетта.