Странно е, странно е, странно е, странно Е.
Пак Мери Джей Блайдж и Стинг, запалки, мартини, минерална вода, пурети, очи, коси, смях, сълзи, шоколадови свещи, различно е, очаквано е, но странннннно.
Седя и се слушам, разучавам нота по нот...

50 000 души гледаха втренчено ръката на Джеймс, положена на грифа на китарата. Ръката показа перцето от едната страна, завъртя го от другата, показа "дяволските рогца", после среден пръст. Другата ръка се появи, удари непослушната и пръс...

Двама души, които понякога имат нужда от компания.
Двама души, които са достатъчно свободни, за да оценяват насладата от разхождането сам, но имат желание да споделят с някого свободата... за около 11 часа в хладна лятна неделя.
Един мечт...

Да видим сега дали два дена след Тогава ще мога да измисля да напиша нещо повече от един ред.
..............
Не, не мога. Вкусът на сбъдната мечта не може да се опише.

или "Историите, които ме научиха да живея"
Тръгнах да си купувам книга с пълното съзнание, че обмисленият Жоржи Амаду, Доня Флор и нейните четирима съпрузи няма да станат мои. Не и тази вечер.
Приближих "Славейков" усмихната, защото знаех...

Бях там. Почувствах ги. Пях с тях. ... и нищо друго няма значение

След време, когато се видяхме отново, те вече бяха двама. Тя приличаше на мен.

Ден преди концерта намалих песните в уинампа до десет. Не, не са техни, техните ще ги слушам утре.
Пърхането на пеперудите е по-силно от всякога, защото чуждото лутане не е my cross to bear. Каквото ми трябваше, взех.
Песни като крем кар...

Искаш гумичка, да ме изтриеш

Кисело мляко с шоколадови бисквити. В края на работния ден. Ще поседя още малко, взеха ми най-ценното и моментите за мен ще започнато отново чак утре.
Като с отрязани ръце съм без клавиатура пред мен, сериозно.
Сутринта трябваше да запъл...

„Влязох, защото беше отворено“ каза ми и сметна, че това е достатъчно успокоение за учудената ми душа.
Влезе, разгледа, тръгна си, заключих. Пренаредих саксиите с цветя, да има повече място за едно фонтанче и няколко дървета о...

Приемам случващото се по-лесно от несбъднатото. По-лесно разбирам защо.

Желанието за писане е по-голямо от желанието за споделяне.
Мълчаливите бири докато парченцата се подреждат.
Късчета детство, полепнали по босите ми крака в пясъчника.

"Чудесата в живота ти? Не, чудесният ти живот"

P.L. I love you till the end

Ей го на. Той е! Намерих го случайно, докато се опитвах да успокоя една колежка след снимка от клуб "Най-мразим селски пръчки и леопардови щампи".
Той милия се появи, грейна и блесна и нееднозначно показа, че сме родени един за друг.
Или...