Всичко все още предстоеше. Вдигах поглед напред и се усмихвах, защото вярвах.
„Май ще пътуваш този уикенд“
Да, пътувах наистина, но не натам.

...Жертвите със себе си заслужават само когато си дал живот, за който носиш отговорност. В останалите случаи е самоубийство...

След края на голямата почивка от себе си трябваше да си припомня коя съм. Затова се връщах толкова шеметно назад.
Поизбледнелите спомени, натикани в чекмеджето между кориците на черния тефтер, трябваше пак да върнат цветовете си.
Пожелах с...

Да си зодия стрелец е диагноза.
Поемането на въздух в студените дни между 22 ноември и 22 декември се отразява отразяващо на сцеплението между мозъчните и невронните клетки и за цял живот ти остава една такава вятърничавост, от която с...

Планинската част от пътешествието започна с яз. Кърджали, да не забравим за морето толкова бързо.
Звезди от началото на хоризонта, пластмасови паметници на човешката глупост.
„Прекрасно, самотата може да започне“

1 800 километра. От брега на морето до 2 000 метра надморска височина. 8 дни. „Хубаво като ягоди със сметана“.
Камен бряг: „Саше, аз съм на края на света“. Моите звезди, моят Млечен път, мирисът на гума и плющенето...

And the road becomes my bride
I have stripped of all but pride
So in her I do confide

Толкова съм дала за смс-и предния месец. Юни. Ужас. Това са 71 смс-а за 30 дни. Счупила съм си ръцете, особено по път към Созопол и седейки там на плажа.
Както и в две вечери между 22:38 и 22:49. Боже, на кого съм пращала съобщения по...

Много ми е топло. Толкова, че едвам седя. Заради прословутия си мързел днес съм по дънки и вече се мразя.
Всъщност обичам да ми е топло, но не обичам да трябва да правя и нещо друго освен да стоя и да ми е топло.
Знаете ли как се работи ...

Нереално ми е. Не е като да съм се загубила или сгъцнала, пази боже, но все едно стъпвам по брега на блато.
Разни ръце от блатото се протягат и аха-аха да ме дръпнат навътре. Гади ми се като си помисля за тях.
Стъпвам в лепкаво минало и а...

Като в сутрин на „Веселие“ усетих хладния въздух първо с носа си.
Сънено ставам и намирам пътечката към плажа. Кафето не е като чая от каркаде, нито дивана ми прилича на рибарските столчета на татко, но въздухът е същия.
Отвори...