Когато го прочетох днес, ми подейства като студен душ. Като Заратустра, който бил в планината да търси Бог толкова дълго, че не разбрал, че Бог е умрял.

Първата ми реакция беше да отрека ( това си ми е недостатък и го правя винаги когато не искам да се съгласявам с очевидни неща).

Не ми се искаше да повярвам, че чувството, към което се стремим всички, всъщност не съществува... вече.

Знам, че тия писания подхождат повече на 15-годишни ученички. Аз отдавна не съм на 15 години.

Оттогава се разделих с мечтите, с идеалите. Хората се оказаха повече врагове и по-малко приятели.

Приятелите се оказаха повече лицемерни и по-малко искрени.

Искрените отношения се оказаха повече изгода и по-малко истина.

Истинската любов се оказа повече свикване и по-малко страст.

Страстта се оказа подвластна на хормони...

Тръгвам си... Прибирам се при любовта на живота ми....

Не е мъртва любовта. Понякога ние сме мъртви за нея....

Ае са драми. Има любов насекъде, не е мъртва живее добре, даже избуява и сигурно е станала тлъста и мазна Любов. така 4е спокс.

на същото мнение ли си?

любовта е мъртва само за тези, които се страхуват от нея. Но за втората част на поста все още съм съгласна...

аз те питах за всичко, което си написала, но... пак разбрах..
И сега коментара ми - донякъде си права, мисля...
Просто мисля, че света е станал по-лош. Не че го познавам, когато е бил добър......

darkanion....