Бавен и тегав, топъл като прегръдка. Летен следобед. Съвсем лекичко се надигам на пръсти, за да видя най-синьото синьо.

Лежа и искам времето да спре. Вдишвам бавно топлия въздух и с върха на носа усещам полъха от отворената врата.

Достигам нирвана.

Толкова много щастие, а толкова малко думи...

Вярвам в безсмъртието на душата...

това за "безсмъртието на душата" си го писала и друг път, сигурен съм :):)