Още ми е малко мравучкаво такова...Не че кой знае какво, но преди около час и половина взех братчеда от гарата и в шеги и закачки се качихме на трамвай 18, от тази спирка, от която го хващаме винаги от гарата до нас, продупчихме чинно двете билетчета, купени с последните ми пари и се залашкахме към къщи.

Добре, обаче след около 5 минути вече нямах никаква представа къде се намираме и по нищо не личеше, че изобщо ще видим нещо познато.

Видях гробищата, викам си, хм, тука има нещо, ама си се возим, приказваме си, опитвам се да обясня на леля, че не я чувам и да се обади после и както ей тъй си седим, спира трамвайчето, отваря вратичките и всичко живо слиза насред нищото в тъмната тъмница.

Показа се ватманката и вика "Деца, вие на къде?". Нямах време да й благодаря за "деца", защото в същия момент видях надписа на спирката- Орландовци!

Как да ви кажа, че тва съм го виждала само на картата. Стана ми ясно, че сме попаднали в Ситуация с братчеда. ПАК. Пак, защото предния път любовта ми към Властелина на пръстените щеше да ни остави насред мадридската нощ гладни и загубени, но за това друг път.

Обяснихме се с жената, че тя отива за гараж, но ще ни остави на Пиротска. Чула познатото име, викам си- екстра. Оттам и такси да хванем, пак става ( опитах се да сметна колко ще ни излезе такси от Орландовци до центъра, но до толкова не мога да смятам).

В крайна сметка, след още 20 минути из софийските потайности, навлязохме в цивилизацията ( така наричам местата, които познавам, нищо лично), аз си намерих още два лева в джоба и сега вече благополучно сме в къщи.

Нищо не се случи, то нямаше и как, в крайна сметка сме в града, колкото и страшен и заплашителен да изглежда по тъмно, но се чувствам все още малка и изгубена душа, която трябва да играе роля на Голяма и Оправна такава и точно в момента мисълта за деца ме плаши истински.

Утрото е по-мъдро от вечерта. И по-светло...

Децата плашат, нали? НАЛИ? :)
А аз като постнах преди време за тая работа, всички жени ми скочиха и заобясняваха, че "Мъжете са от Марс, запалете планетата!" :)