С кратки въпросчета, които с годините ставаха все по-пикантни, а картинките- все по -малко.

После дойде Дневникът- таен, личен, с катинарче, с връзка, под дюшека, в шкафа или в раницата. Мястото, на което можеш да си кажеш колко мразиш учителката по български, колко ти е тъпо в час по френски или колко си влюбена в гаджето на най-добрата ти приятелка.

След още няколко години, дневникът поема първите опити за писане. Есеистични есета, както беше казал някъв журналист, описвал блоговете у нас ( мразя го), стихотворения, драсканици, всичко.

Задаваш си въпроси, на които трябва да си отговориш сам. С времето свикваш да обличаш мислите си в думи. Дори ставаш толкова добър, че ти се иска тайничко и някой друг да го прочете. Замисляш се да напишеш книга.

Появява се блогът. Зарибяваш се страшно, защото той се превръща в новия черен тефтер. Не толкова черен и не толкова таен, не толкова важен, колкото преди, събрал много по-малко въздишки, отколкото Другия, но все пак мястото, което да приеме първите опити за писане.

Есеистични есета, както беше казал някъв журналист, описвал блоговете у нас ( мразя го), стихотворения, драсканици, всичко.

Не задавам въпроси, за това си има форуми. Не търся съмишленици, защото ще ги позная по делата, а не по коментарите.

Искам да си заключвам блога.

били са тайни дневниците...сега ся явни...само човекът е таен... маскираш се...притичваш...драскаш... и се омиташ... после...от едно скришно местенце...шпионираш... кой чете...какво казва...как реагира...радваш се....умираш от радост....чувстваш се добре...скрит...на топло...само чуждите думи могат да те безпокоят...но ти не им позволяваш...без да осъзнаваш...думите са истински....те не са въздух...те са като твои деца...трябва да застанеш зад тях...трябва да ги подкрепяш...не хвърляш рожбите си на вълците....или още по-лошо - на бабите...ще ги разглезят ще ги изядат....ще направят от тях свои подобия...ще ги интерпретират както им хрумне...поне веднъж бъди мъж...ти си това което казваш...мъжът е мъж, когато удари по масата...а светът е толкова хубав...(мразя го) + (обичам го) = влюбен съм в живота...питайте Вапцаров.