Не бяхме вечеряли с препечени филийки от няколко години. От както това трябваше да вечеряме.

Пак имаше свещи, музика и всички онези малки неща, които ме карат после да пиша в блога, за да запазя усещането живо.

И с това ще стане така. Мислех си за приятелите, за случайните срещи на обичайни места, за тъгата, втъкана в щастието, за студа, с който идва рождения ми ден.

Дали ще се дам на Сатурновата дупка тази година? За сега май успявам да й се изплъзна. Не обичам да развалям всичко с необоснована меланхолия. Понякога си имам причина, дано тази година да нямам.

Изморих се да си създавам предизвикателства сама и да се радвам, когато мина през тях с цената на всичко.

Краят е винаги хубав. Ако болката преди това я нямаше, дали щях да оценявам спечеленото?

за вълшебствата..болката...и истинските моменти:)

... препечените филийки!!! :))))
Тостера е един от най-използваните уреди в къщи. Има един пълнозърнест и диетичен хляб - "Мио" дето препечен с масълце (немско) е .... ммммм ... я да си пекна и аз една, две :)))))

трохички падат върху клавиатурата, тост в полунощ, добре че чета блога иначе щях да гладувам нямах си идея кво да ям.

и ако го нямаше горчивото, как щеше да разбереш каква божествена амброзия е сладкото?
А тъгата, втъкана в щастието придава истинските краски на на нашите души и е пикантната подправка в живота ни.