Някъде към шест, шест и нещо. Излизам от работа и се чувствам по-луда от когато и да е било. Една колежка ме догонва. Вървим, аз охкам, тя се тюхка за очилата си.

Звъни ми. Блъскам се в някакъв човек на Шишман. Опитвам се да говоря и да се извинявам едновременно.

Разбираме се да се засечем по тротоара на Графа. Мое дясно, твое ляво, никога няма да се науча коя ръка коя е.

Even in my heart I see – Viva Atlantik

Вървим по Графа. Има парад на високите хора, сигурна съм. Не го виждам. Започвам да се чудя дали не съм го подминала. За мен е нормално. Звъня му, намираме се. Тя има работа по другия тротоар, оставя ни.

Цигари – за момчета, за момичета. Газирана вода, без „лека вечер“, любезността изморява.

„Здрасти, къщо“. Как да направим всичко за четири часа. Първо да пера и после да ядем? Така ще закъснеем с вечерята. Ще сънувам кошмари.

Вечерята преди всичко, хигиената е враг на туризма.

Няма кабелна - „Не съм я платил“. Няма нищо, прощавам му. Преди две години стояхме на тъмно заради мен.

„Десет ярда“. Час и четиридесет минути брилянтна комедия. Убийствени диалози с унгарски диалект.

Прас прас, телефона в масата. Алоооо.

Надписи. Смях. Не мога да дишам нормално още.

Няма да пера. И утре е ден.

Sweet madness

Сериозно говоря!

суперр ;-))

И аз така викам за хигиената :)))))

и на мен снощи ми бяха резнали кабела на кабелната.
И много се ядосах!
Защо първо не оставят някаква бележка с ултиматум/ предупреждение или квото там искат!
Добре де, и те са прави - не съм плащала 2 месеца от разсеяност, но пък няма ли да е по-лесно да ме предупредят :(