А приятелството е там- където мълчанието е споделено...С колко хора можем да помълчим- без да се чувствате неудобно...С колко хора- мълчанието значи и близост...

И аз така се чувствам. Често. Но трябва да намерим сили, да се заобиколим с правилните хора, колкото и да е трудно. Прегръщам те, макар и да не те познавам.

Не мога да си говоря с такива хора. Такъв човек съм, че когато се запознавам с някой веднага разбирам дали ми допада или не. Ако не, тогава дори не го поздравявам като го видя, не мога да лицемернича. А това с добрите намерения ми е до болка познато... Пътят ни трябва да е винаги напред и нагоре !

искаш, или не - трябва да бъдеш малко лицемер - да се усмихнеш на шефа, въпреки че ти иде да го фраснеш право в тъпата муцуна, задето ти пренебрегна блестящото предложение и повиши оня дебел задник; на колегата (дебелия задник), въпреки че ти иде да го нариташ здравата, задето нон стоп лиже задници и няма грам потенциал в себе си, а се издига на твой гръб и т.н....но да общуваш с подобен род хора извън това делово обкръжение и дори да ги допускаш в кръга си от познати...не мисля, че това прави чест на когото и да било! това е живота! лично аз имам малко приятели, ама наистина малко, защото мн трудно допускам някого до себе си..но се гордея с всички до един. и не лицемернича с тях! това е кощунство и срам за всеки човек - да е лицемер с приятелите си.

я горе главата!