Постинг
30.12.2006 18:05 -
История за прасето
Изведнъж ми хрумна, че не съм оставила писмени доказателства за едно паметно събитие в моя живот - коленето на прасе.
За всички, които си имат баба и дядо на село, това сигурно не е така интересна тема или е била интересна някъде около осмата им годишнина.
Аз обаче съм 100% градско дете и всички селски идилични събития ми се случиха много по-късно от обичайното.
Търсенето на краставиците с празен поглед из целия двор, докато краката ми допираха въпросния зеленчук вече отдавна са история.
Но това с прасето стана съвсем наскоро, и само Онзи знае защо съм пропуснала отбелязването на събитието. Всъщност и аз знам, но няма да кажа.
Та Прасето. Не обичам да гледам как се колят животни. Предпочитам в момента на замахването с ножа все още да отивам към местопрестъплението, вместо вече да съм там.
Любовта ми към мърдащите животинки няма нищо общо с любовта ми към месцето и двете любови съжителстват чудесно в широкото ми сърце.
Когато отидохме на мястото, безименното прасе вече беше заклано и положено на земята. Двамата главни колачи се въртяха около него с една горелка и се стремяха да не остане непочерняло място.
Това, уважаеми братя по градска съдба, се прави за да изгори козината на прасето. То не е покрито с розов плюш като играчките от магазина, да знаете.
След това настъпва патоанатомичния момент с разрязването и разфасоването на гадината.
Знаете ли, че до края на третия месец човешки и прасешкия зародиш са абсолютно идентични?
Опитвах се да позная органите, като се опирах на стотината серии Спешно отделение, разглеждането на атласи по медицина и трите сезона на От местопрестъплението.
Познах почти всички, много съм горда. Оказа се, че дори знам как се обръщат и мият черва.
Не ми дадоха да опитам и аз да клъцна някое парченце месце. Сигурно градският ми вид и изцъкления ми поглед ги е възпрял да ми дадат нож в ръцете. И с право.
След около два часа от прасето не беше останало нищо, освен петно кръв, което също беше заличено с няколко кофи гореща вода.
Цигулка и не-помня-името-на-другото-куче спяха доволни под последните есенни лъчи.
Всъщност спестих голяма част от описанието. Знам ли, някои от вас може да вечерят пред компютъра.
За всички, които си имат баба и дядо на село, това сигурно не е така интересна тема или е била интересна някъде около осмата им годишнина.
Аз обаче съм 100% градско дете и всички селски идилични събития ми се случиха много по-късно от обичайното.
Търсенето на краставиците с празен поглед из целия двор, докато краката ми допираха въпросния зеленчук вече отдавна са история.
Но това с прасето стана съвсем наскоро, и само Онзи знае защо съм пропуснала отбелязването на събитието. Всъщност и аз знам, но няма да кажа.
Та Прасето. Не обичам да гледам как се колят животни. Предпочитам в момента на замахването с ножа все още да отивам към местопрестъплението, вместо вече да съм там.
Любовта ми към мърдащите животинки няма нищо общо с любовта ми към месцето и двете любови съжителстват чудесно в широкото ми сърце.
Когато отидохме на мястото, безименното прасе вече беше заклано и положено на земята. Двамата главни колачи се въртяха около него с една горелка и се стремяха да не остане непочерняло място.
Това, уважаеми братя по градска съдба, се прави за да изгори козината на прасето. То не е покрито с розов плюш като играчките от магазина, да знаете.
След това настъпва патоанатомичния момент с разрязването и разфасоването на гадината.
Знаете ли, че до края на третия месец човешки и прасешкия зародиш са абсолютно идентични?
Опитвах се да позная органите, като се опирах на стотината серии Спешно отделение, разглеждането на атласи по медицина и трите сезона на От местопрестъплението.
Познах почти всички, много съм горда. Оказа се, че дори знам как се обръщат и мият черва.
Не ми дадоха да опитам и аз да клъцна някое парченце месце. Сигурно градският ми вид и изцъкления ми поглед ги е възпрял да ми дадат нож в ръцете. И с право.
След около два часа от прасето не беше останало нищо, освен петно кръв, което също беше заличено с няколко кофи гореща вода.
Цигулка и не-помня-името-на-другото-куче спяха доволни под последните есенни лъчи.
Всъщност спестих голяма част от описанието. Знам ли, някои от вас може да вечерят пред компютъра.
чула какъвто и да е звук, щях да изкарам остатъка от живота си на броколи и кисело зеле. Както казах, радвам се, че в момента на размахването на ножа бяхме все още на път КЪМ, а не на самото място;)
цитирайсмятам цялата тази операция за много гадна, а черва нито пипам нито ям .... все още го ям месото, но ... се надявам да е въпрос на време ... това с броколите ... :)
цитирайАз си имам даже три села и от малка не на едно ами на по три прасета.Свикнала бях с всичко,с многото хора,с много ядене,с големия огън,с голямата мацаница и луканките.Хихихи сега вече не ходя така често,просто времето не ми го позволява,а и от както спрях месото преди 4 години не ми е приятно да съб заобиконела от свински вътрешности...:Р
цитирайУчителката ни по биология попита един път:
"Деца, кои животни според вас са с най-близки белези до човека?"
Всички крещяха "Маймуните", но аз знаех...
... и ехидно се усмихнах - "Прасетата"
И бях прав...
цитирай"Деца, кои животни според вас са с най-близки белези до човека?"
Всички крещяха "Маймуните", но аз знаех...
... и ехидно се усмихнах - "Прасетата"
И бях прав...
А иначе, по моя край на това мероприятие му викат "Смъртен случай". Събират се здравите момчета от родата и махалата и започва гоненето. Колко прасета съм държал докато издъхват. Има нещо неповторимо в преритването на обреченото животно. Много дълбоки тъги прикрити от маниакални погледи. Никой не се смее в този момент... само лудият. Онази оправдана истерия в очите на умиращият. После всичко свършва и преминава в ежедневно.
Един прекрасен слънчев ден помагах на дядо ...
Беше решил да заколи три бели яренца ...
Чудя се кой е по-лош - този който прерязва гърлото или този който държи. В този ден се почуствах жесток. Бялата козина - червената кръв. Крехкото създание - неподозираната предсмъртна сила. На третото вече бях претръпнал. Спомням си какво си мислех докато ги гледах в очите: "Бебета, бебета, бебета..." Оттогава съм доста толерантен към смъртта... нали съм биолог... една камара животинки съм избил във университета...
цитирайЕдин прекрасен слънчев ден помагах на дядо ...
Беше решил да заколи три бели яренца ...
Чудя се кой е по-лош - този който прерязва гърлото или този който държи. В този ден се почуствах жесток. Бялата козина - червената кръв. Крехкото създание - неподозираната предсмъртна сила. На третото вече бях претръпнал. Спомням си какво си мислех докато ги гледах в очите: "Бебета, бебета, бебета..." Оттогава съм доста толерантен към смъртта... нали съм биолог... една камара животинки съм избил във университета...
Знам, че банатските българи така наричат коленето на прасе! Представете си какъв шок беше, когато за първи път чух от един иначе добър и хрисим човек: "Бях на убиване"! Колко кратко, ясно и точно!
цитирай
7.
анонимен -
Ауч...
24.12.2007 19:16
24.12.2007 19:16
Друго си е пържолката бе :D винце,картофки....ооо идилия безподобна...Относно коленето-за да не квичът и да се мъчат от задушаващата ги кръв,проникваща в белите им дробове...Така умират,чрез една прободна рана с остър нож в шията...Има вече и по-хуманни методи за умъртвяване...Но никой на село няма да изостави традицията,която и аз подкрепям с две ръце...Аз съм за сланината и пържолата :P За естественото месо.Това е :) който неще да си яде генетично мадифицираните мръвки и зеленчуци...Заключение-на село си е най-добре за живот :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 16915
Блогрол
1. Свидетел...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози