От както бързата интернет връзка не е равна на 8 к, едва-едва отварящите се сайтове ме докарват до лудост.

Мразя бавни, омазани компютри, какъвто е моят в момента.

Аз съм дете на 21 век и всичко трябва да стане веднага. Отварянето на блога - най- вече.

Премазах си коляното - не, а го забих така зловещо в масата, че видях слънцето посред нощ.

Следвщият, който реши да прави драми от два анонимни коментара, няма да получи положителната ми подкрепа, както стана днес, а ще усети естрелиния гняв.

Динке, не разбрах защо го направи. Точно ти. В блога има достатъчно начини да се скриеш (едно заглавие на шльокавица ти гарантира, че постът ти никога няма да излезе в избрани), ограничаване или забраняване на коментарите и скриване на профила те предпазват от нежелани реакции.

Толкова е просто.

И накрая на тоя много объркан пост, който е начин да се оттърва от кофеиновите нерви, които ме обхванаха след кафе+шоколад+пепси+хормони, ще попитам - за какво по дяволите, хората си правят мейли, регистрират се в сайтове за общности и в чатове, ако се крият непрекъснато, не си преглеждат пощата и не влизат в сайта за контакти.

А да. И още един въпрос, от онези, на които не искам отговор.

Могат ли хората да четат? Ама истински да четат. Да вникнат в текста, да уловят скрития смисъл, препратките към други текстове, да оценят избора на думи, общото настроение и цялостното звучене на блога?

Аз си мисля, че не могат. Получавам коментари, които ми показват, че една част от хората, които ме четат, виждат само думите.

Искам да се скарам с някой. Да споря, да крещя и накрая щастлива да се оттегля като победител.

Кофеинът ми дойде в повече.

.....

почувствах се много по-добре в момента, в който натиснах "публикувай"...

Почти на шега съм споменавала за "терапевтичния" ефект на блога. Цитирах Мадлен Алгафари. Тази седмица обаче, като че за пръв път усетих истински терапевтичен ефект. Имало е моменти, в които просто ми се е писало нещо ... независимо какво. През последните два, три дни на няколко пъти ..... изпитвах неистова нужда да изкрещя нещо ... на някой. Щеше да е кофти на живо, така че го направих в блога ..... имаше ефект. :)

не съм се съмнявала, че писането успокоява. хубавото на онлайн писането е, че можеш да пишеш в пъти по-бързо, отколкото на ръка и въпреки това да е четливо:)

... ако знаеш само колко грозно пиша на ръка:)))))
И аз, и шефа се родихме откакто се обзаведох с компютър .... :))))) /да не забравяме възрастта ми и че в началото на кариерата ми още не беше излязъл Word-a :)))))/
А като казах възраст се сетих и, че ми е време да лягам.
Лека нощ, мила! :)))

и на теб. На мен съшо ми е време, нали знаеш, заради вида на шестнайсе годишна, ама не ще да ме пусне тая пущина и нямам мира. :)

И аз това я питам

какво питаш, Noir?:)

"Не взимай нищо, което завършва на 'ин'!" се пееше в нещо като подобие на песен едно време.

Истината лично с мен е, че от както се разболях от грип и оздравях съответно, все по-малко и по-малко пия кафе.

Резултатът, макар и странен, е че по-малко ми се спи сутрин когато се събуждам, по-малко ми се спи по време на работа и вечер заспивам по-лесно.

Извод, разбира се, няма... ако имаше, досега да бях отказал и кафето, и цигарите :)

избирам най-неподходящите моменти да си правя ударни дози кофеин.... Мразя се и искам да си направя нещо гадно.

Пии черен чай слънце :), идва ти с такъв взрив че не си усещаш главата после :)

Отговори на прекалено многото ти вапроси:

1: Защото като напишат един пост, и никой не им обърне внимание се отказват, защото го правят само и единственно за вниманието, на английски Attention whore.

2: То тва се риторичен вапрос, мноо ясно че немогат, думите немогат да минат през мембраната на фантазията и повърхностноста (тва май не се пише така??...)

е интересно определение.

Не отнася за момичето от поста ми, но виж- за една част от искащите да пишат... определено.

к****** не го заслужават. Определението по техен адрес е само по себе си внимание:) А както знаем те се кефят на вулгарното внимание което им се обръща.

е обратна, Ustedd. Тези, които искат внимание на всяка цена, се превръщат в Hore. Примери в световния шоубизнес и родния такъв - колкото искаш!