Слънце, пясък и моренце.

Вярно, днес се радвах на снега като малко дете. Ходехме към работа бавно, снегът валеше по баретата ми, по косата му, по дрехите ни...

Взех неговите ръкавици и ръцете ми се загубиха. Искахме пак да е нова година или поне да извадим отново елхата и лампичките.

После снегът спря. Приятелски души се погрижиха да не пропусна края на "бялата приказка".

А после се заприказвахме за топло. За чехли и бански. Докато печката топлеше краката ми.

Как ни хрумна да слушаме Металика точно сега. Усмихва ме тъжно...

Винаги слушам Металика повече през зимата, отколкото през лятото . И тогава беше така. Някак си през зимата се случваше всичко. Любовта, изневерите, мълчанието, сълзите.

Като кучето на Павлов съм когато слушам металика.

Но пък лятото идва. Идва, нали...

Идва.. :))
Дочакай го и ще извадиш отново и чехлите, и банския :))
Поздрави

и през лятото се слуша шаде и една много яка португалка дърта, май кубинка..не поартугалка е щото пее на португалски ...оп пп фужииииииииииииииииии иии. иде лятототото