Стоя, а времето преминава през мен като река. Не усещам почти нищо, не мисля за нищо, не мога да мисля.

Искам да съм на друго място и да правя други неща.

Това, че не мога да контролирам събития, които са извън мен, ме влудява.

Пак ще напиша текстови отпадък, нали.

По-добре тук, отколкото в главата ми.

Искам да сляза за малко.

----

20 минути по-късно вече няма и помен от скапаното ми настроение. Знам си аз, че блога лекува.

наистина лекува :)

която си пише в дневника, като й е зле. не че дневник е равно на блог де, но даже има по-голяма терапевти4на функция:)