Дишам като риба на сухо. Едвам едвам, да му се не види. Не можах да преборя гадните бацили и напук на лимоните, меда, ефералгана и цялата гадост, която изпих от вчера до днес, съм като разплута медуза.

Увяхнало мушкато.

Обикновено по това време вече кипя от трудов устрем и плам, ама тоз път - тц. Ни плам, ни устрем. А трудът е насочен към това да стааааана от дивана, което трудно се получава, и лееекичко да приседна на компа.

После още няколко минути фокусирам монитора и всичко изглежда почти нормално.

Само дето не е.

Много мразя да съм болна. Аййй, откачам. Едвам се влача, ах, нещастна аз, ах ах.

И за да не остане любезния читател с впечатлението, че съм съвсем отчаяна и злощастна - не, не съм.

Имам си бонбони тофифи, кафенце, Цветанка Ризова с екстравагантните си устни и смел поглед в бъдещото.

Към тогава, когато отново ще мога да дишам;)

скоро ще е,не се безпокой :)

Алоха, силно се надявам още утре да съм човек, а не плазмодий, но да видим...;)

Муцунка ще се оправиш, спокс :)
Просто изтрай малко да им мине желанието на тези бацили да тровят едно толкова обичащо лалетата, кафето и тофифи човече :D
хаха, глупост до глупост
с пожелания от Сашету
усмиф