"Безобразна поезия" е книгата, която трябва да си купиш в първия момент, в който я видиш. Особено ако си блогър и особено ако харесваш Сула (дали има някой, който да не харесва ъплоуднатите му файлове за дилийтване?)

Срещата ми с него щеше да е много по-вълнуваща, ако в същия ден не бях станала безобразно рано и не бях гледала повторението на Часът на Милен Цветков. 

Когато отидох на промоцията на книгата, вече знаех всичко. Знаех и че нямам никакво време и няма да мога да остана докрай.

Именно той беше първият и засега единствен, който ме представи като блогърка. И аз си обещах да оправдая доверието с всички сили;)

Сега очаквате да ви разкажа нещо за самата книга, нали?

Но няма да ви кажа нищо повече от това: Ако харесвате римувана реч, малко неприличности в стила на римските класици, ако харесвате пародиите на сериозни произведения, станали сами класика, ако харесвате Сула - "Безобразна поезия" Е книгата. 

Ако си търсите занимание или пък се чудите дали все още можете да четете думи, отпечатани на хартия, "Безобразна поезия" е идеалното занимание. 

И за да не се чудите защо казах "занимание" два пъти в последния абзац, ще ви разкрия, че именно занимание е ключова за книгата (преписва старателно Естрелчето от поканата, обхваната от спортна злоба, че доста постове има да изпише докато започне да се изразява така). 

"Тази дума (занимание) я обозначава непретенциозно, тъй като самата книга непретенциозно обозначава съществуването на един набор от текстове в публичното пространство. Книгата си има всичко: предговор, уводни думи, посвещение, послеслов, рецензии, съдържание и части...

Текстовете си имат всичко: заглавия, подзаглавия, подподзаглавия, мота, посвещения, графична разработка...

Има си всичко, но сякаш нищо не си е на мястото. Сама по себе си е сборник от пародии, стихосбирката е пародия на самата себе си."

Съжалявам само, че не взех автограф. 

Но си имаме цял целеничък Сула тук