Усетихте ли ги? Не мога да спра да вдишвам аромата им вечер.

Фонтаните до "Иван Вазов" ме връщат в миналото, макар те никога да не са ме виждали на 17.

Вдишвам. Дори не ми се пуши. Половин луна ми се усмихва.

Животът в ръцете ми.

"И аз съм се страхувал от сбъдването на мечтите. Доказахме си, че става, видя ли".

Усмихнах се и се замислих за неродените ни деца.

Широко легло и тишина или бързо заспиване?

Лека нощ, свят.

бавно между сенките на дърветата
спира за миг в тъмната страна на луната,
докосва усмивката на едно спящо дете
и се разтваря в ухаещите на липа мечти :)

... нощна хладина, спокойна музика и ... Ех, че съм романтик, жалко че съм мъж и мислите ми минават през две глави...

не ви минаваха през двете глави, нямаше да сте мъже.:Р

... ми звучи като определения за едни по-специални мъже! Благодаря за просветлението! :)