У нас съм, а искам да си ида вкъщи. Когато съм там, ми е мъчно за тук.

"Спокойно, ще дойде време, когато няма да ги виждаш с години", каза тя. Не й повярвах. Винаги ще се прибирам.

Или не. Винаги ще ходя на гости? Кое е правилното?

Спираш ли да имаш "онова" семейство, когато имаш собствено? Защо симбиозата никога не е възможна?

Защо тук съм една, а там друга?

Трудно ги понасям, но винаги се връщам. Тук ли е мястото ми или там.

Разкъсана между две вкъщи.

но цяла и истинска от единия до другия край..

особено на повечето от провинцията които отиват към голямото село. Аз никога не съм се питал въпроса кога ще се виждам с моето семейство като имам мое собствено защото този въпрос е грешен. Семейството се разраства, никога не се дели. Поне така е в моята глава.

Хората живеем в големи духовни групи, т.нар. родова или фамилна карма. Чувствай себе си и на двете места, за да узнаеш колко са ти скъпи. Усмивка. Топла.

уби ме , точно истинско, ухаещо...

Аз помня миризмите на една къща и жадувам спокойствието на друга, мойта е някаде по средата, там съм истинска за мен, за другите ми е все тая,


уханието на диули от гардероба на баба, само ме връща в детството.

Преди месец казах на майка ми, искам да си ида в къщи, и се обиди, а просто имах нужда се чуствам у дома .....................у дома....

моята глава семейството само се разширява, не се дели. Но на практика, физическото присъствие е това, което "се брои". Да си "там" физически е по-важно, отколкото да не спираш да мислиш за тях. Не мога да им обясня и ме карат да се чувствам виновна. Карат ме да избирам между "преди" и "сега" и се сърдят на решението ми. Ще свикнат и те. Аз вече свикнах. Усмивки на всички.

Имам такъв случай.
Загубих едно си вкъщи(Благоевград) обаче, сега остана само родното вкъщи. Но пазя спомените и снимките за вкъщи - Благоевград :)
Семейство откриваме другаде, не само вкъщи. В Благоевград имах едно семейство, различно на 180 градуса, а тук... тук са други, абсолютно други. Но.. хората са казали, че се свиква, нали :)) Свикнах, вече отвикнах.
Сега се надявам да намеря друго вкъщи... с ново семейство :))
Всичко е до нагласа... и не само...
Ти знаеш, мила ми Естрея...:))

имам същия... хм..проблем.

Предпочитам да мисля, че имам две "у дома" просто, вместо едно... Рядка моя проява на оптимизъм ;)

поздрави,