Прости ми, но това се нарича "синергия". И ако го "можеш", значи си си заслужила титлата "модерна":))

С асистенката или без асистенката по езикознание:))

Припомняши ми моята асистенка на времето, която ни караше да пишем "Защо искам да стана" или не искам да стана "учител". Спомням си, че тогава масово отговорихме, че "не искаме" да ставаме въпросното "нещо". Бяхме "високомерни". Смятахме, че ще можем да променим света... извън класните стаи... които ни задушаваха.

Много от нас "не станаха", но въпреки това продължават да бъдат и са "учители" като носители/владетели на словото.

И ти го "умееш". Благодаря ти, че го сподели с нас..."ветхите":))

много за топлия коментар:)

Аз само си представих как четеш нещо казано от мен и тука се ухилих.....

Добре боравиш с мръсните думи!

думи ли?;) И те са като всички останали думи, само дето хората се изчервяват като ги чуят;) Винаги можеш да разчиташ на мен:)

Обичам да вървя под дъжда, обичам той да мокри лицето ми, и да отмива умората от тялото ми след тежкия работен ден, вятърът леко да подухва и да изсушава капките дъждовна вода.
Много обичам дъжда, особено пролетния.
Лек и добър ден. Нина

whatever the voices inside are saying..

Ужас вярно ли? Това за четенето много ме изненада! Бахти не е истина.. Трябва да видя - аз доста чета...А образността... не съм сигурна че я уцелвам когато чета нечий блог. По принцип чета доста малко блогове - и то предимно на хора, които познавам. И честно казано, вътрешните им монолози, синкопи и интонации са малко по-различни от реалните в живото общуване.
Знаеш ли, аз винаги съм напомняла, че когато човек пише изгражда своя идеален образ. В писането всеки е това,к оето иска да бъде. Така че ти четеш артистично хиляди мечти:)) Което е приказно!

Аз също чета доста- и в Мрежата (да, тя наистина жужи ;), и книги, и списания, вестници- всичко де що има за четене ;)
Но никога не си представям интонации, ръкомахания и прочие на хората, чиито неща чета. Освен ако не ги познавам лично...
(тогава това просто се получава автоматично ;)

Било ме е страх да си призная на глас,че всичко което чета го "чувам и виждам":).Изражение на лицето,повдигане на вежди,даже и ръкомахане,изкривена физоономия от болка,смях...И си мисля,че не чета,а разгонарям с някой...
А когато слушам виц си представям всичко и смеха ми няма край...:))
Забавно е по някога.

но за сметка на това емоционално ;)))

Има и вариант, в който и очите те заболяват от шума... Ами символите, образите, идеите... И нещата, които ги следват - увеличава се допаминът, ацетилхолинът скача в синапсите, засилнат се бета-вълните...Ами вътрешната мисъл, която зараждат у нас чуждите писания? - тя направо жонглира с нашите културни представи. А значението на думите и контекста на хрумванията... или енергията в междуредията, където плуват звезди...? Боже, ние сме безкрайни!
Поздравления от мен! И усмивки ослънчени. /Да не се чете слънчасали! :)))/

Изкуството да четеш често е по-трудно от изкуството да пишеш.

мен как си ме представяш? :)

не мога да опиша как чувам гласа ти:) Но ако се срещнем, ще ти кажа дали е такъв или не:)