бегбеде беше добър
ако не спре ще се превърне в мрънкало
струва ми се, че отдавна е такъв. едно мрънкало критик и продукт на своето време. второто е почти неизбежно. но не и невъзможно за избягване.
с две думи - бедният бегбеде.

няколко коментара за него из френските блогове. Имам щастието явно тепърва да откривам Бегбеде и да не ми е сънародник:) Едва ли ще се пристрастя дотолкова, че да започна да следя изявите му във френската преса, което ще го предпази от сриване в личната ми класация;)

всяко взимане насериозно на бегбеде води до отегчение. нямам време да се отегчавам с отегчени до смърт французи.
както винаги всичко е въпрос на вкус.

защото смятам, че не трябва да се взема много насериозно, за това го определих като блог.

Бегбеде не е за всеки :) затова за едни е вълнуващ, а за други - досадник; в живота почти винаги е така - за мъжа, който те обича, ти си звезда, а за колегата, на чийто стол си седнал "тъпа свиркаджийка"; на животът това му е най-ценното - имаме лица и имена, които вдъхновяват едни и карат други да се отегчават ...токова, че да не пропускат коментар, щом чуят името ни

само аз ли си мисля, че отегчението те кара да не мърдаш ...

не знам какво мислиш, но знам, че когато е трябвало да чета бегбеде, съм го правил. и тъй като той е един от авторите, които никога няма да направят това, което не се очаква от тях, ви действа малко отегчително.
някои автори са добри именно заради желанието да експериментират. знаеш какво можеш да очакваш от тях. няма значение дали става въпрос за астрид линдгрен или буковски. това е положението.
други мелят едно и също и когато става въпрос за оплакванията на един отчаян френски постмодернист, we can overtake him бейби

като съм прочела всичко на всичко един Бегбеде и то безумно преведен на български, смятам да замълча до момента, в който не прочета поне още две книги. Тогава ще се радвам да поговорим отново:) И моля, някой да ме замери с една книга на Буковски, защото ми омръзна да слушам за него, а да не съм прочела нищо негово. (тук се изчервявам).

Толкова идеи, толкова противоречия, а и в цинизма му на места има толкова поезия, че е като от плът и кръв. Един болезнен симпатяга, детето на света.

Страхотен е просто.

Толкова пъти се хилех до сълзи, че вече не мога да изброя моментите.

Някои истини които отрива са си страшнички.

ако го беше чел достатъчно и имаше малко повече акъл в главата си нямаше да пишеш такива лайна
но нейсе, не може всички да бъдем добри

то не чили, а виетнамски сос
не, че не споделям донякъде мнението му за Бегбеде, ама чак пък такива люти плювни като горната . .

люти плювни ли?
на никого не държа сметка как пише, но имам правото да кажа дали според мен пише некадърно.
so much

culture of etiquette

Aз съм му голям фен, междудругото! Прочети "Любовта трае 3 години", ако все още не си и "Разкази под екстази".
Enjoy!

Същото като 9, 11, 12.

Поздрави!

за съжаление в Добрич не успях да намеря други негови преди 2- 3 години. Като се прибера, ще наваксам пропуснатото. Тези, по- горе, които казват лоши неща за книгата, не са чели истински посредствени книги. Затова горещо препоръчвам "Справедливост за всички"- на един друг блогър- asktisho.wordpress.com, живия пример за това как не бива да се пише. Няма по- скучна и предвидима книга.