Постинг
18.10.2007 09:03 -
С походката на древноримска* жрица.. 3
Автор: estrella
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1912 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2007 09:11
Прочетен: 1912 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 18.10.2007 09:11
Както обикновено става, първата част винаги е с много думи и малко снимки. Постепенно желанието за писане си отива и остават само снимки. Снимки, които отключват спомени. А спомените се описват трудно.
Началото на втория ни ден в Рим започна с чакане. Грандиозно пъплене покрай стената на музея във Ватикана, в непрекъсната битка с френските баби и дядовци, изключително енергични за възрастта си, особено когато говорим за пререждане.
"Ей на това му се вика тиймбилдинг", провикна се един колега. И беше прав, да му се не види. Сплотихме се така буквално, че вече не можем да живеем без приятелското сгъчкване. Така си и работим вече. Сгъчкани един до друг. Ех, спомени...:)
Три часа чакане. Ние, за разлика от пичовете на снимката, бяхме в мноооого по-добра позиция и смеем да се похвалим с бързичко навлизане в света на Рафаел, Микеланджело и Да Винчи.
Музеят е много вляво и много напред.
Самият музей е... отидете да го видите. Трудно се разказва. Логото на Нокиа, както мило наричаме картината на Сътворението, се оказа обидно малка. Но пък си имаха кабели за интернет, опънати по празните места покрай картините.
Пътят из музея е маркиран така, че минаваш, искаш или не, през три различни магазина за сувенири. Часовник от ватикана - пет евро. Магнитче за хладилник с картината на Сътворението - три евро.
Египетската секция оставихме за следващия път.
Бележка: Спазването на правилата в музея лишава от ценни снимки. Да взема от колегите. Край на бележката.
Следваща страшно туристическа спирка - Колизеума и Римския форум.
Снимки чакам, но благодарение на древните римляни Рим остана в сърцето ми. Иначе беше на път да се превърне в Голямото разочарование.
Но останките от Древен Рим, филмите за Цезар, Клеопатра и гладиаторите... как да ви кажа.. въздействащо е:)
Надавах ме ухо ту към испанската група, ту към английската, ту към френската, та успяхме да понаучим някоя и друга древна история.
Арка, през която са минавали войските на императорите. Форума, по нашенски - мегдан, на който древноримските жрици са си говорели за червила, огледала и склонен ли е Марс да върне мъжете им по-рано.
Като заговорих за богове, ето ви едно пантеонче
Най-добре запазената древноримска сграда. Храм за възхвала на боговете. На прозорците под свода са заставали, така поне си мисля, гореспоменатите римски жрици, за да участват в поредния непознат ритуал. Мога да се обзаложа, че вътре са правени жертвоприношения.
И понеже Рим е древен и нов, ако позволите клишето, след древноримските богове - католическата служба в неделя на площад Св. Петър.
Всъщност служба нямаше. Имаше страшно много хора на площада, от къде ли не, и всички чакаха Него.
Папата се появява на един прозорец всяка неделя в 12 на обяд. Посрещат го с аплодисменти, монахини крещят френетично, японци махат със знаменца. Няма как да не си затананикаш "Jesus Christ, Super staaar"...
Ако се вгледате добре в прозореца, от който виси червеното знаме, ще видите края на папската ръка. Или поне твърдят, че е той.
Поздрави вярващите на няколко езика и отправи специални благопожелания за отделни групи на площада, които изпаднаха в амок. Нещо като Джъстин Тимбърлейк да каже "Естрелче, поздравявам те със следващата ми песен".
Папата знае как да нажежи тълпата. Гласът му се извиси нагоре в края на поздрава на немски и ефектът "Ура" беше неизбежен.
Какво да ви кажа, професионалист.
Развълнува ме не той, а всички хора, събрали се на едно място заради един човек. Дали е правилно или не и какви мисли ми минаваха през главата на площад св. Петър, ще запазя за себе си.
А в следващата, последна част, ще видите как слънцето залязва в морето...
*промених заглавието леко, защото жрица, спомних си малко след това, има и друго значение, освен това, което аз влагам в тази дума. Та иде реч за древноримските, онези, с белите тогите, дългите прави коси и пеещата походка.
Началото на втория ни ден в Рим започна с чакане. Грандиозно пъплене покрай стената на музея във Ватикана, в непрекъсната битка с френските баби и дядовци, изключително енергични за възрастта си, особено когато говорим за пререждане.
"Ей на това му се вика тиймбилдинг", провикна се един колега. И беше прав, да му се не види. Сплотихме се така буквално, че вече не можем да живеем без приятелското сгъчкване. Така си и работим вече. Сгъчкани един до друг. Ех, спомени...:)
Три часа чакане. Ние, за разлика от пичовете на снимката, бяхме в мноооого по-добра позиция и смеем да се похвалим с бързичко навлизане в света на Рафаел, Микеланджело и Да Винчи.
Музеят е много вляво и много напред.
Самият музей е... отидете да го видите. Трудно се разказва. Логото на Нокиа, както мило наричаме картината на Сътворението, се оказа обидно малка. Но пък си имаха кабели за интернет, опънати по празните места покрай картините.
Пътят из музея е маркиран така, че минаваш, искаш или не, през три различни магазина за сувенири. Часовник от ватикана - пет евро. Магнитче за хладилник с картината на Сътворението - три евро.
Египетската секция оставихме за следващия път.
Бележка: Спазването на правилата в музея лишава от ценни снимки. Да взема от колегите. Край на бележката.
Следваща страшно туристическа спирка - Колизеума и Римския форум.
Снимки чакам, но благодарение на древните римляни Рим остана в сърцето ми. Иначе беше на път да се превърне в Голямото разочарование.
Но останките от Древен Рим, филмите за Цезар, Клеопатра и гладиаторите... как да ви кажа.. въздействащо е:)
Надавах ме ухо ту към испанската група, ту към английската, ту към френската, та успяхме да понаучим някоя и друга древна история.
Арка, през която са минавали войските на императорите. Форума, по нашенски - мегдан, на който древноримските жрици са си говорели за червила, огледала и склонен ли е Марс да върне мъжете им по-рано.
Като заговорих за богове, ето ви едно пантеонче
Най-добре запазената древноримска сграда. Храм за възхвала на боговете. На прозорците под свода са заставали, така поне си мисля, гореспоменатите римски жрици, за да участват в поредния непознат ритуал. Мога да се обзаложа, че вътре са правени жертвоприношения.
И понеже Рим е древен и нов, ако позволите клишето, след древноримските богове - католическата служба в неделя на площад Св. Петър.
Всъщност служба нямаше. Имаше страшно много хора на площада, от къде ли не, и всички чакаха Него.
Папата се появява на един прозорец всяка неделя в 12 на обяд. Посрещат го с аплодисменти, монахини крещят френетично, японци махат със знаменца. Няма как да не си затананикаш "Jesus Christ, Super staaar"...
Ако се вгледате добре в прозореца, от който виси червеното знаме, ще видите края на папската ръка. Или поне твърдят, че е той.
Поздрави вярващите на няколко езика и отправи специални благопожелания за отделни групи на площада, които изпаднаха в амок. Нещо като Джъстин Тимбърлейк да каже "Естрелче, поздравявам те със следващата ми песен".
Папата знае как да нажежи тълпата. Гласът му се извиси нагоре в края на поздрава на немски и ефектът "Ура" беше неизбежен.
Какво да ви кажа, професионалист.
Развълнува ме не той, а всички хора, събрали се на едно място заради един човек. Дали е правилно или не и какви мисли ми минаваха през главата на площад св. Петър, ще запазя за себе си.
А в следващата, последна част, ще видите как слънцето залязва в морето...
*промених заглавието леко, защото жрица, спомних си малко след това, има и друго значение, освен това, което аз влагам в тази дума. Та иде реч за древноримските, онези, с белите тогите, дългите прави коси и пеещата походка.
Софи Маринова съжителствала с жрица на л...
От загадъчна болест умря първата секс- ж...
ПЛАТЕНА ЖРИЦА
От загадъчна болест умря първата секс- ж...
ПЛАТЕНА ЖРИЦА
А Ватикана е една мощна финансова институция, която се намесва в политиката и световната икономика последните 20 г. много сериозно. А масовата еуфория на въпросния площад е показателна за това че "дикатурите" внушават уважение и респект на всички времена и независимо от каузите. Ако Ватикана не е това което казах, то нека да е божи дом или кой каквото предпочита да не влизам в конфликт на интереси. Лек ден:))
цитирайсигурно искаш да кажеш последните 400 години, а не последните 20;) За диктатурите съм съгласна.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 16915
Блогрол
1. Свидетел...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
