Събота преди обед. Отворих оченца, протегнах се, изпукаха старите кокали и си рекох „Естрелче, душко, днеска отиваш да спортуваш“.

Изненада се изписа на лицето ми от собственото ми решение, но речено -сторено. Екип нямам, поне маратонките ми са що годе читави.

Имам обаче много стилна оранжева спортна раница с отделение за маратонките. Фешъъъън, направо заспа(х).

Тргънах с бодра крачка към стадиона, изпълних собствените си съвети като си купих банан и вода и се озовах пред многокоридорния стадион Васил Левски.

Обиколих го един път и половина докато намеря входа на залата, подминах потни и мускулести мъже без дори да ми мигне окото и хоп-троп, застанах пред залата, твърдо решена да играя пилатес.

Открехнах вратата, гледам вътре 8 женски дупета, нежна музика се носи. Ахам, часът е почнал, да не кажа, че свършва.

Някакво момиче ми обясни, че да, часът по пилатес свършва, но веднага след него започва нещо, което аз нарекох денс-аеробика, защото не знам как точно са си го кръстили и е супер забавно.

Викам си, щом ще е забавно, там съм.

Преоблякох се, поизбърсах прашни маратонки и влязох, о боже, паметен миг, в залата за тренировки.

И се започна еднааа, не си е работа!

Стъпка на ляво с десния крак, стъпка напред с левия крак, пляс-пляс, ръцете горе, завърти се, левия крак в дясно, десния горе, ръцете долу, разтърси рамене, отновооо

Майко мила, ела да ме видиш! Като пиле в калчища!

Всички упражнения започват първо с десен крак. На мен ми идва с левия, левичар съм до мозъка на костите си.

Момичетата вдясно, аз – наляво. Краката се мърдат все едно съм кукла на конци. Нали знаете как се тресат във всички посоки.

От ритъм разбирам, ама когато трябва да пея. Когато трябва да мърдам крайници ритмично, никаква ме няма.

Салсаааа, пристъпвай на всеки такт, разкърши ханша.

С тоя панталон приличам на солета с гащи, краката не ме слушат, свят ми се зави от пируети.

Пак казвам, добре че я няма мама, жената цял живот балет танцува, да ме види как се излагам брутално и две стъпки не мога да науча. Ми това е, мами, нищо не взех от тебе, освен сините очи... съдбъ.

Свърши се.

Лях пот, мятах коси, хвърчаха шноли в три посоки, почти сгазих една колежка в опитите си да придам малко грация на схванатите ми крака, наистина беше забавно.

себе си. не си за тая работа явно:) ама поне избор имаш. само да искаш да спортуваш:)
тъй, че следващата събота на нещо друго.ама вземи се информирай за програмата предварително.ако не друго, поне ще отиваш на часа, който си решила;).

от сайта, после по телефона се информирах дали информацията е вярна и в крайна сметка май влязох в другата зала...

Еее, напротив, след като не си съвсем за тази работа, ти е гарантирано поне, че ще се посмееш със стъпка във всички посоки

И аз съм така на всеки спорт, на който отида. Никъв синхрон, дишам тежко, държа се за главата, да не припадна. :))))

Добре дошла!Много сме,не си сама.Обаче хубавото в цялата работа е желанието и патетичния ентусиазъм. Развесели ме.Целувки!!!