стигнеш навреме.
Че вънка сняг вали...

;-)

Животът тепърва започва... и е толкова хубав, нов, струващ си всяко усилие...:)

ако не се появиш с някой такъв коментар, просто няма да си ти.
Саше, знаеш....:)

ок, звени ме.
В този момент се меткам от 3-тия.
Айде, със здраве.

- ей това ми стопля окишенената душа. Още ме държи летният концерт - и този във Варна и в Малага.Благодаря са спомена. А колкото до пътя ти само започни с първата крачка. В момента или цитирам по памет. Или импровизирам, ама нещо подобно ми се върти в главата :
Започва път от моя праг
-безкраен, ограден с трева.
Дали с приятел или с враг
по него скоро ще вървя.

Или под пламнали звезди
по пътя ще поема сам.
Така че просто си кажи:
-А после? След това не знам.

Поздрави, салути и т.н. :)))

имаха ли нещо общо с Чунга Чанга или съм се объркал?

са синий небосвод :)))

знаеш ли, че винаги съм ползвала стихчето на Билбо когато реално тръгвах на път... но сега се замислих, че то е за всички пътища...
Янчев, не бъди профан.

явно пак трябва да се гърмя...
;-)

Най-хубавото на теб си ти самата.
Aozora

ХУбаво е да се самоубеждаваш, но едва, когато това, за което пишеш, стане естествен процес, за който дори не си даваш сметка, когато не се насилваш да мислиш, че снежинките са кокосови стърготини, а просто ги виждаш като такива, тогава ще се чувстваш наистина прекрасно в кожата си...

съм го написала, значи така съм го усетила, Веселушке;) Без напъване...