Носехме фанелки на райе, широки панталони и раници. Седяхме на бордюрите и момчетата, които не ни даваха да заспим, приличаха на вокалиста на Буш.

Сега всички сме пораснали, отново носим райе, но тънко, в бордо, на официалните ни панталони. Седим пред компютрите си повече, отколкото на поляната, дамските ни чанти събират колкото раниците преди, момчетата отрязаха косите и служебните им телефони не спират да звънят.

Дали сме се променили?

Всичко зависи от това, какво носим в себе си :) А промяната е просто неизбежна... за жалост.

го писах тоя пост. Не съжалявам за това, което сме сега, стана ми мило за преди само:) А и вокалиста на Буш още ми харесва;)

то и аз искам Парис Хилтън,
ама аре, да не издребнявам сега.

:))

Носехме скъсани дънки, провесвахме крака от покривите на блоковете, а друг път поркахме бира с гръб към пропастта. Момите бяха досущ като нас, но на нас наболата брада ни отиваше:)

и се смеехме с глас...

семки до припадък и да, пеехме по улиците:)

Нося косата си по същия начин и продължавам да нося ниски обувки, но душата ми е друга, странно, но е по-свободна оттогава... :)

промяната е неизбежна.
Тъкмо това днес ми направи впечатление, когато един "съсед" за пореден път каза, че днешните младежи не ставаме за нищо, че даже и, извинявам се, но се чувствам длъжен да го кажа, за лайна не ставаме. Ъммм, та виновна за това била Д Е М О К Р А Ц И Я Т А - почти извка той, поне натърти мн мн силно на тая дума.
Хората, вкусили от демокрацията, никога няма да искат да се "върне" онова старо време, когато управлявал Тодор Живков (според мен не е управлявал даже, ама... не знам още). Защото осъзнават либерализма. Защото искат да имат свой собствен живот, а не всичко да им се командва от Горе.
Но нашия съсед иска да обрече на полуживот тооолкова голяма маса от хора.. Защо? Защото не се е променил, защото даже не се е осъзнал в новото време, което е настъпило. Което за мен е трагично. Защото според мен човек, в индивидуалното си развитие, тябва да се променя - то затова е развитие. Не да се променя нарочно, а да го прави, за да се развие. Духовно. И да живее в реалния свят, което в случая значи - демокрация, не комунизъм.

си, Дарканион. Промяната не е лошо нещо, напротив. И в конкретния случай с поста ми, щеше да е жалко, ако по на двадесет и кусур години все още седим по бордюрите, нали:)