Напрегнато спокойна съм. Бързам да си почина, не можах да спя следобед. Нетърпеливо чакам да минат три часа в пиене на кафе, пак мълча, объркана от свистящите мисли.

Посреднощните разговори през деня се крият в късметчетата на Лаваца.

Искам да настигна избягалото време и почивката приемам за пропилени мигове.

Да седя и да гледам, да попивам закъснели спомени, да обърна света и пак да се върна. Сега, веднага.