Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.08.2008 09:38 - Нещо нереално
Автор: estrella Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2052 Коментари: 6 Гласове:
0



Нереално ми е. Не е като да съм се загубила или сгъцнала, пази боже, но все едно стъпвам по брега на блато.

Разни ръце от блатото се протягат и аха-аха да ме дръпнат навътре. Гади ми се като си помисля за тях.

Стъпвам в лепкаво минало и ако затворя очи, мога да си представя, че е крем карамел, ама като ги отворя, виждам че е тиня.

Бързам да спя, за да отмине поредния нереален момент.

Прекалено често оставам сама, а то човек като е сам, настава страхотия.

Обърквам се в собствените си мисли, в минало, в сега, което е отблясък от тогава, защо се връщам назад не съм си отговорила още, но съвсем скоро ще разбера.

Продавачът на мляко замина и сега карам само на водица. Блатна и мътна.

Пак придобих поглед на подплашена кошута. Къде ми отиде състоянието „кучка“, остава неясно за драгия зрител.

Втълпявам ли се, че е от обиците, които носех преди десет години, които ми дават вид на седемнайсе годишна и връщат същата неувереност и тръшкане?

До колко пазенето на спомените живи е здравословно?

Дори в банката не мога да мина без нещо „нереално“. Една абсурдна жълта риза и изпитателен поглед и с първа светлинна се върнах на една черна масичка, в един слънчев следобед, с червен тънкописец по страниците на черния тефтер и оголена като обелена краставица.

И също толкова хлъзгаво-лигава.

Свих се, сякаш очаквам всеки да вземе нещо от мен и да си замине.

Все още не съм готова да давам пак, защо ли се опитвам, сигурно да си покажа, че съм пич.

Е, не съм пич, а хлъзгаво-лигава краставица.

И ми оставете душичката на мира.

Дори прословутото „страх от обвързване“ ми изникна в главата, ама обратното на него не е ли обвързването с първия седнал на моята маса за кафе?

Какво стана, къде се загубих, кво правя на туй блато – мъгла и тиня, драги зрители. Да му мисли главния герой.



Тагове:   Нереално,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. sunflower - идея:
03.08.2008 10:15
намери някоя полянка със шарена сянка и се опъни на нея. подъвчи малко стръкчета трева и позяпай отминаващите облаци. мисля си, че майката природа буди майката природа у нас и ни лекува.
и човек като е сам, събира парченцата дето е раздавал наляво и надясно и става пак цял. самотата е крещящо необходима в някои периоди ... не завинаги, де.


хайде, усмихни ми се сега! :)))
цитирай
2. estrella - :)
03.08.2008 10:18
Именно, Съни, това ще направя след три дни. Някак трябва да устискам до тогава....:)
цитирай
3. eleni - най-ми харесва
03.08.2008 11:43
уточнението в началото: "Не е като да съм се загубила или сгъцнала..."
Понеже си знаеш, че ще те подхванем веднага:)))

към идеята на Съни:
взимаш си три любими детски книжки на поляната със шарена сянка и не спираш да четеш, докато не усетиш как лекотата пропълзява обратно в джоба на дънките ти, където си й е мястото:)
цитирай
4. estrella - Хихи
03.08.2008 12:44
Елени, хващаш текста, да му се не знае, от един извор сме пили:) Насгъцнаха ме вече на лични, ужас. За детските книжки си права, вече съм по-добре след порядъчен предиобеден сън:)
цитирай
5. eien - По-лошият момент и вариант е, когато бързате да спите, а сънят бяга от Вас...
04.08.2008 13:00
ужасно е...рецепта няма...
цитирай
6. anially - Много добре си описала състояни...
24.08.2008 15:24
Много добре си описала състоянието...:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: estrella
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3698151
Постинги: 706
Коментари: 5217
Гласове: 16915