Както и в две вечери между 22:38 и 22:49. Боже, на кого съм пращала съобщения посред нощ!

Не че не мога да проверя, не искам, ще ме е срам много.

Предупредена да крия телефона, когато съм насаме с мартинито, нямам наистина среднощни съобщения. То само това оставаше, пу пу.

Дрън-дрън, Естрея се разписала в три и половина, ужас, както вече казах.

Бях се запътила да пиша за 101-то съобщения, които си пазя в телефона от последния ден на миналата година до сега.

Май няма да го постна. Ще си се разсърдя, задето ги харча тия думи безогледно.

Глупости говоря, разбира се.

Само за 8.58 този месец (хехе, звучи като промоция), имам черно на бяло предложения за скок от скалите (тип романтично, не суисидно), за по едно на спокойствие, съобщение с удивителна, което да ме връща към себе си, когато се загубя покрай блатата, макар разговорите помежду ни да са безплатни.

А общо телефонната ми сметка за юни влиза в топ 3 на сметките евър, след лондонската цифромания и петминутния разговор Англия – Испания.

Тц тц.

Ах, забравих. Имам да отговарям на един смс от преди малко.