Всичко все още предстоеше. Вдигах поглед напред и се усмихвах, защото вярвах.

„Май ще пътуваш този уикенд“

Да, пътувах наистина, но не натам.

„Веднъж да дойде края на месеца“

Дойде. Случи се. Enfin.

Разкошно вкусно като бисквитена торта.

Маслини, череши.

Баскетбол и цигарени кутии.

Вярата потъна на дъното на чаша ром.

знаеш ли колко още такива усмивки те очакват?

още много!

все още предстои

най-тържествено ти забранявам да използваш минало време за позитивизмите :Р

Знам, Шиве, знам. ама то трябва да се потръшка от време на време и да си поплаче. После, като се успокои, знаеш ли колко хубаво му става:)