Тук-там има тигри. Тигри и сериозни разговори с плюшеното ми мече вечер. Важността на едно събитие се определя спрямо важността на случващите се паралелно с него.

Толкова е лесно, когато мине. Невъзможността да си поема дъх остана в миналата зима. Внезапния прилив на дъжд остана в миналата седмица. Сега е спокойно като есенен парк, а аз вървя, заравяйки крака в листата, докато слънцето се отразява в паяжините.

Вече не сънувам толкова напоително. Само едно лице се появява втори ден по ред, за да ми покаже, че понякога вътрешната убеденост е недостатъчна, когато е само моята такава.

Най-неприятно е да гледаш как някой се опитва да си счупи главата. Неприятно всъщност е само в началото, после скръстваш ръце и гледаш представление.

Тук-там се прокрадват спомени от Онова пътуване, от Онзи празник, от Онези хора. Като звездичките на бенгалския огън изгасват преди да се усмихна.

Да протегна ръце и да прегърна целия си живот наведнъж. Хубаво е не само в понеделник.

Дали ще започна да пиша "разбрано" отново? Вече не ми е интересно да разказвам обикновени истории.

С пижама на жирафи коледа ще дойде по-бързо. Нали? :)

Ще затегнем коланите и ще гледаме представление тогава.

тук-там има и Пух и Йори и Прасчо, дори и Ръкспин го има, да не говорим, че и Туиг (Туизъл) и Елби се навъртат покрай д-р Снагълс...
Та, трябва ли?
"Какво трябва да... трябва?" ;)

особено когато е нужно и се налага. Знаем ли за какво говорим? А това, че жирафите се оказаха маргаритки, ще направи ли Коледата по-цветна? :)))