Ако хвана крушка, ще светне. 100%!

Пръскащото нещо за обем, което кака ти Соня ми сложи в подкъсената коса се промъкна във всяко косъмче и го държи изправено нагоре като пролетна трева.

Брр, че гадно. Нямам топла вода и ми остава само да преобразувам статичното електричество в хигиенизиращата сила на Съботата.

Взривилата се в себе си антиматерия от сто и не знам коя страница съвсем ме "наостри". Луните и звездите също са много по-наелектрезиращи от маргаритките и изобщо - вярно ще взема да светна.

Това с преобразуването обаче не съм го доучила като хората явно, защото ми е студено. Т.е не мога да превърна статичното електричество в топлина, а това си е прецакващо малко, защото пак до Т-я опрях. Не мога да им пиша името на тези цялото, схващат ми се пръстите.

Дали ще има ток за стоплянето на една чаша чай? Ще опитам.

След малко, като се размразя.

Сега съм замръзнала като нивото на увеселителните ми пари, демек всичко е в сковано в лед и неизползваемост.

Тресе ме, бе, тресе ме.

Поне е събота. Спи ми се, но ми е добре да се влача из къщи почти спейки, защото не е задължително да се разсънвам съвсем.

Тортени чинии ме чакат, ама няма топла вода. Чиниите поне няма опасност да се разболеят от студа.

Отивам да си направя чай.