Върнах се оттам, където седмицата е равна на месец. 12-те срещи - на години познанство.

В края на годината, на ТАЗИ година, всичко е точно такова, каквото трябва да е.

Разликата в аз-а само за малко повече от 150 километра е толкова осезаема, че си залипсвах.

Град като град е написано от случаен минаващ. Позналите раздвоението никога няма да го кажат.

По-студена отколкото ми се искаше, по-слушаща, отколкото трябваше и по-отстъпваща от колкото е правилно.

Проблем с комуникацията може да има дори между хора, които си четат мислите.

Липсата на достатъчно умствени предизвикателства кара мозъчните клетки да изпадат в летаргия и да спрат развитието си някъде по пътя, неспособни да достигнат Времето.

Съжалявам единствено за липсата на време за искреност.

Да не забравя за общуването и споделянето.

Уважавам чужди решения, изречени ясно на глас. От догадки няма смисъл. Питането на "защо" винаги улеснява задачата и спестява излишна енергия и недоразумения.

Знам нещата, които съм преживяла, знам пътя, по който съм стигнала до тук.

Mirar al cielo y dar las gracias.

След полунощ Вратата се отваря, а утрото е по-прилично от вечерта. Сега трябва да е така, макар нощта да е много по-дълга.

Go, play.

5 is comming.