Стъписването от гротескното изкривяване на фактите мислех, че няма да преживея никога повече.

Години наред слушах обвинения върху себе си за несъщестуващи грешки.

Единственото същестуваващо беше грандиозната разлика във Вселените.

Оставих всичко зад гърба си и новия ми стар живот, започнал малко преди миналата Коледа, ми показваше с всяко изпито мартини, че все пак на света има хора, с които да се разбирам правилно, дори с празни съобщения.

Липсата на предишно натрупани преживявания, които да обяснят разбирателството, се оказа обаче връзката с онази, загърбената вселена.

Всяко действие има обяснение, често много по-прозаично, нормално и приемливо от поредната съдбовна ирония.

Когато търсиш целенасочено слабото място, защото „всеки си има“, ще го намериш, дори да не е там.

Когато очакваш някой да сбърка, виждаш грешката там, където има само желание да се сподели със света радостта от една сбъдната мечта, много работа или просто натрупана умора от 12-часовото внимаване.

Меренето на едни и същи линкове с различен брояч взависимост от ситуацията е най-малкото несправедливо.

Нежеланието да слушаш друго, освен собствените си мисли, е егоцентризъм, а не ироничното хиперболизиране на няколко положителни черти на характера.

Дори Соломон е имал нужда от гледните точки на двете майки, за да отсъди чие е детето, макар да се е славел като човек на честта и непоклатимите принципи.

Знанието идва от натрупан опит и преживени грешки. Хората са сравнително еднакви и попадат в еднакви ситуации. Смелите са щастливи, страхливите обвиняват другите за собствената си несигурност.

Когато си гледал филма три пъти, с трите възможни края, няма как да не изпитваш лека досада в средата на четвъртото гледане и да искаш да превъртиш към края, защото има някои филми, които няма смисъл да се гледат по няколко пъти, за разлика от „Под небето на Тоскана“, да речем.

Има неща, които не се подлагат на бутилиране с етикет "за понеделник" и заради които се минава през огън, вода, хорско мнение и неправилни оценки.

Да искаш да видиш приятелите си истински щастливи явно се оказа бутиково желание само на едни къдрици, блестяща усмивка и лудеещо синьо.

Останалите гледат със затворени очи, пък макар и от ъгъла на градината, в светлината на свещите.

„Сбогом и благодаря за рибата“

 

*idle- (англ) - пуст, празен.

Я се стегни бе!
:)

прецизна и оголваща...нека това е новото начало...силно, смело, откровено...пълно да ти е...и с обич за теб, за теб...щастлив звън да освети дните и нощите ти...от цялото ми сърце за теб!!!

аз съм си ок, други хора сгъцват. 25.07 ;)
Косара, равносметка е, но на отношения, не на годината ми. Весело посрещане на всички, ще се видим догодоина:)

абе я Честита Нова Година!

вече не е "idle", a ти? :)