Самотата понякога е въпрос на избор. Свикваш със себе си и не желаеш да нарушаваш сладкия баланс.

Имаш си собствени навици, слушаш музиката, която ти харесва, пиеш вино с шоколад докато гледаш стари снимки, защото това е, което ти се прави, а не да слушаш за лошите делфин или поредната виртуална битка.

Свикваш да се оправяш сам с боядисването на вратата и пренасянето на фотьойлите, заобикаляш се, но не допускаш прекалено близо няколко приятели, по възможност стари, за да не се налага да им обясняваш кой си и сгушен в поизтъркания си кадифен халат, се радваш на живота.

Хубаво ти е да стоиш на дивана и да премисляш хиляди пъти незначителни случки, изпуснати думи или следобедни закачки.

Превръщаш ги в истории, разиграваш ситуации, представяш си живота ви заедно или как пътувате по извървени пътеки, измисляш и слагаш реплики в устата на нищо неподозиращи хора, понякога дори говорят с твоя си глас, а не с техния собствен.

Всичко се случва в лично твоята глава и всичко е приятно удобно. Спираш, когато ти омръзне. Изхвърляш хората от главата си или ги заместваш с други. Както сменяш каналите с дистанционното и прехвърляш от „Приятели“ на „Отчаяни съпруги“ и от „Изгубени“ на „Бягство от затвора“.

Имаш някакви стремежи, развиваш се сам, четеш, пишеш, пееш, мечтаеш си и всичко е толкова лесно.

Лесно.

Колкото лесен привидно е животът на затворник. Той няма задължения. Само яде и спи. Как запълва празните часове е лично негова работа. Времето си е негово, цялото, и го запълва с каквото намери за добре.

Изненадах се, когато разбрах, че на затворниците позволяват мобилни телефони, всъщност е логично, те все пак не спират да съществуват, просто са затворени.

Получават късчета друга реалност като смс или говорят безспирно, за да запълнят времето, но в края на деня, ако са достатъчно честни със себе си, ще разберат, че не са направили нищо, че не са осмислили този ден, защото с нищо не са променили себе си, не са дали на никого нищо.

Вътрешното развитие е възможно само ако има външно отражение. Ако има с кого да споделиш това, което си открил, ровейки в главата си.

Иначе само си седим.

това сравнение между самотника и затоврника някак не ми харесва, единия сам го избира другия е наказан, единия може да има много хора около себе си, но иска "свидетел" специален, другия жадува свободата да избира, но няма право на нея.....иначе самотата е онази част свобода която сами си подаряваме, най-лесно е да имаш неподходящи хора до теб, но има ли смисъл??:)


всяко нещо с времето си :)

Я чуй това парче

http://www.youtube.com/watch?v=om2-M4Tmn0o

дори не съм го чела втори път, след като го постнах. Бамб, затворниците са избрали да са там, допускайки престъпление. Опитвам се да сложа в ред неподредимите си мисли, трудничко е;)