имаше едно такова стихотворение. "Най обичам като стана, да целуна мойта мама". Беше във времето, когато мойта мама нямаше този разпускащ нервите преносен смисъл, който влагаме повече днес. Както и да е, не искам това да кажа.

Най обичам като се върна, да седна и зацикля в интернет, все едно не съм го вършила цял ден.

ама си е друго. далече ми е шифт-а за главните букви, не ми се протяга, ще пиша с малки.

та да зацикля вечерно, то си е различно. най-малкото съм си вкъщи, лудницата по масата от сутринта си седи точно както съм я оставила и ми показва, че още един ден е минал, този конкретно - успешно.

разбира се, над главата ми тегнат сериозни домашни задачи като урока по история и превод на урока по френски.

Ще ми се. Ако беше вярно това с уроците, щеше да е вярно и това, че чиниите са измити, чаршафите са сменени и единствената ми цел в живота е да измисля какво да си мисля преди да заспя.

само че не е. чакат ме пустите чинии, а не мога да чатя и да чистя, опитвала съм.

мрънкам си само, колкото да си открадна още малко време за мене си, преди да се отдам телом на иначе красивата ми къща.

хубавото й е, че не се сърди,ако я пренебрегвам. И без това бе обгрижена миналата пролет толкова много, че може нищо да не пипна поне до октомври.

ама няма. ей сегичка ставам, обещавам.

тази бе, има мач!!!
След час и нещо...;)

ей сега ще почнат да ритат. А аз ще почна да спя. харамония му викам аз на тва.

Готино е.

е да си откраднеш късче време:-)))

az taka wikam - ej sega stawam da iz4istq... i dokato se usetq denqt se iztyrkalql, klepa4ite lepnat...

hubawoto e 4e ne me 4akat doma6ni, uroci, deca...

ama ky6tata si e ky6ta - iska si wnimanieto, klepou6koweca sy6to... :)