Полека лека прохождам пак, за кой ли път, в собствения си живот. Научаването на симптоматиката на определени полу-болестни състояния помага за овладяване на положението.

Свикнали сме да сме груби един с друг, и дори грубостта да е основана на вътрешното усещане "така трябваше да стане", последиците може да са плашещи.

Крехкостта на собствените ни души, която ежедневно подценяваме, ни изненадва с трясъка на счупването си в най-неподходящия момент.

Неизживяната травма не изчезва от самосебе си. Можеш да я скриеш, заровиш, удавиш в цигари, мартини и заучени успокояващи думички, но тя си е там, неоплакана и непревързана.

После, със смяната на времето, както става със счупените кости, се обажда, понякога дори крещи и не те оставя на мира докато не й обърнеш специално внимание.

Само пролетното слънце и разходката в парка могат да изплашат страха.

Пробвах с парка, не го изплашиха достатъчно силно, вечерта се завърна.

трябва. Никой не е казал, че е лесно. :)

със страхоплашещи неща:) направих го един ден, защото установих, че забравям някои от тях...

шъ взема да го обнародвам:)

благо за народЪТ и филолозите ще направиш:))

той, народА, не знам дали е опрял до моя акъл, но за филолозите - винаги;)