Пропиляването на неделята в нищоправене ми е любимо занимание. Само в понеделник сутрин ми е малко криво, че си спомням само изтръпналото дупе.

Първо значи уйкендът започна с театър, после продължи с Орисия на  Нешка и много пъти Браво, сцената ми липсва, но това вече не е новина, заспиването като труп след парти приключи съботата, а днес ударих дъното.

Цял ден, ама ЦЯЛ ден се самопоканвам да изчистя, за половин час става и обичам после да се оглеждам в плочките, но не - аз играя на Текст Експрес.

Припомням си френски думи, докато два влака се надпреварват към следващата гара, малко ме послъгва програмата, защото смята, че няма дума art, измисля си нови или ги вади от речника на забравените думи във френския, вече е седем, а не е чисто.

И баницата още не е купена. 66-годишната ми съседката ми донесе цигари от магазина, толкова на дъното бях. Сега обаче ставам, обещавам си, да приведа къщата ми в ред.

И  баница.

Нешка разбира все пак от танци, а?
:))))

е най-добрата! :)))

В неделя обещанията не важат...нали?!