от стаята, натоварена с всичките си дрехи, сешоара и крем за лице, прибран в джоба на тъмночервения халат.

Тиха сутрин с кафе, като преди, но не съвсем, в желанието си да пиша подреждам думи.

Хаотично начало на годината и структуриран край, добро усещане, без желание да крещя за малко, в края на годината.

Сълзи над Хвърчащата класна стая, баща ми с книгите си ме е научил да бъда човек.

Предстоящо удоволствие от момичешки работи и голямо пътуване към града с училището на хълма.

Колко време е една година?

Секунда и век. И цяла кинематография понякога за сърцето не едно момиче...

Представата, че "една година" е мярка за време е погрешна.