Не бях виждала от години. По-точно, откакто в детската градина да поливаш папрата и да бършеш с мокра кърпа листа на фикуса бяха награда за добро поведение. 

Така и не полях папрата, така и не обърсах листата на фикуса. Много приказвах, а това дразнеше повечето учителки. 

В последно време навсякъде срещам саксии с папрат и май ще почна и да го сънувам. 

Тъй като нямам никаква представа как човек може да се сдобие с такова растение, една позната ми отчупи едно листо вчера. Оказа се, че няма да стане така и трябва добър човек да ми даде половината от своята папрат. 

Или поне така разбрах от прочетенето в интернет, където впрочем за тази папрат има две статии на кръст, копирани в 19 сайта. 

Сега ще чакам съдбата да ме срещне с моята саксия с папрат, която да поливам без да трябва да съм била послушна преди това. 

А доготогава ще се радвам на хорската папрат и ще въздишам. 



Снимката е на варненска мама от форума на бг-мама, не я познавам, но наистина й се възхищавам на папратта. 

Пожелавам ти скоро любим човек да ти подари саксия с папрат и заедно да я поливате!

успех тогава с папрата! :):)

Мммм, аз си представям горска папрат, виждала съм направо като насята в поле, страшно е красиво... А за стайния вид, да, трябва коренче поне, ако не половин саксия... УСПЕХ и наслука :-)