Сълзи сред праха на деня и малко млечен шоколад с крем. 

Скритата любов предизвика въпроси, едно списание за плетки предизвика носталгични усмивки, а Чайковски не съм слушала от малка. 

Намирам го за особен, не знам дали е пиел вино, но опитът да не съм част от света поне в първите си няколко часа върви усшешно. 

Разговор с другия край на света за пораснали деца и вдетинени родители. 

Ден преди рождения ден на мама, на който преди две години вече си веех с ветрилото, а сега все още чакам да повее южнакът, идиличната романтика отново се оказа проблем. 

Какво да направя, като четенето и писането винаги са ми били хоби. Какво ли е да не можеш да четеш. 

А да не си слушал Чайковски?