Walking the inner path...

walking the inner labyrinth, по-скоро. блуждаене, лутане, сърцебиене и страх, страх, страх. Страх от всяка следваща отворена врата, защото ключарите всъщност предоставят ключове, направени за техните, не за моите врати. 

Нахлувайки от свят в свят, търсейки обяснение на необяснимото (или опитвайки се да превърна простото в сложно), открих в себе си симптоми. 

Сега ще тръгна по обратния път - на забравянето, додето стигна до онова мирно спокойствие или бурни чувства, които да ми позволяват да приемам живота такъв какъвто е. 

Моят живот, а не този, който ми показват по телевизията, видян през моите очи, а не преразказан в главата ми на части, като постинги в блог или серии от филм. 

Невежеството наистина е блаженство, когато успееш да забравиш неща, които никога не си искал да знаеш. 

Има живот и навън, сигурна съм. 

Но пък би ни било толкова скучно, ако знаехме само това, което искаме да знаем... :P

Излез и виж: има прекрасни дървета и цветя ,летен дъжд и хора ,с които да си размениш здрасти и чао.Светът е толкова шарен,а в парка славеите се надпяват.И утрото е винаги по-мъдро от вечерта.

"Сега ще тръгна"... :) не тръгна, нали?

Limitless power is glorious until you gain limitless understanding.

Дълго време се чудих защо толкова харесвам този цитат и какво толкова има в него. И чак наскоро открих - не "knowledge", дори не "wisdom" - а "understanding".

Колко е трудно да разбираш света? А да го приемеш? Може би дори да го обичаш? Май е най-трудното. На думи е просто иначе. И то много.

[Дадени са ми няколко реда с обща дължина ~13.5 кратки текстови съобщения. Дори не мога да започна да си представям как ще побера всичко, което].

От друга страна всичко е в нас, така че дори няма нужда да го описваме, трябва само да го отключим. Знам какво са думите. И ти го знаеш, нали? Ключета. Всичко е заложено, съществуващо, присъщо. Ние трябва само да го освободим. И да му позволим да бъде.

Пожелавам ти да бъдеш. Знам, че си и ще.

П.П. Бих искал да ми обясниш значението на описанието "... и всички сме прекрасни като звезди". Не е нужно да е дълго, подробно или пространно. Само вярно. Така както ти го разбираш.

[Останаха символи колкото за 6.33 кратки текстови съобщения :)]

Флайко, напротив, тръгнах, харесва ми. Ще стигна до момента в който ще стоя на пейка и ще се радвам на дърветата без да си задавам въпроса защо.
Нуено, когато погледнеш към небето в ясна нощ от плажа, виждаш най-спиращата дъха гледка :)