Фамилия Ешкенази – в лицето на Максим (диригент), Веско (цигулар) и „половината фамилия“, както отбеляза самият Максим, накараха стотици хора да стоят в дъжда, силния вятър и ужасно ниските юлски температури един час пред Народния театър.

Поводът - първият съвместен концерт на Максим и Веско пред българска публика, на открито и без вход.

Лятна филхармония постопли измръзналите зрители с „Ръченица“ от Петко Стайнов, Зима на Вивалди, унгарските танци на Брамс, но заради общината и лошото време филмовата музика на Джон Уилямс и темите от „Индиана Джоунс“ и „Хари Потър“ останаха неизсвирени.

Ако се чудите какво общо има общината и Лятна филхармония – финалът на концерта, доста след девет и половина, трябваше да приключи със заря.

След „Пер Гинт“ на Григ настана лека суматоха на сцената, Максим Ешкенази се извини и обясни, че заради наредба на общината, зарята не може да е по-късно от девет и половина.

С всяко следващо произведение времето ставаше все по-отблъскващо и небето заплашваше да се разтвори над главите ни.

„Опасявах се, че когато се обърна, няма да видя никого“, усмихна се Максим, когато след последните акорди, написани от Сен Санс сред публиката започнаха да изникват чадър след чадър.

Признавам, не съм слушала друг път „1812“ на Чайковски, но едва ли е имало подобно драматично изпълнение в последните двадесет години.

Произведението е вдъхновено от битката между французи и руснаци през 1812 година, двете армии дават много жертви и според представите на Чайковски е трябвало да завърши с камбани и топовен изстрел.

Лекият, уж летен дъждец, се превърна в качествена лятна буря почти веднага след началото на увертюрата.

Сцената не се виждаше, скрита зад стотиците чадъри, образували общ покрив над главите ни.

Тимпаните се задушаваха в гръмотевиците, а светкавици изпревариха за секунди грандиозната заря, с която завърши увертюрата и концертът.

Чайковски сигурно е останал много доволен. А ние - със сигурност.

даже изтипосах снощи едно писание, но ми се скапа Интернета вкъщи, така че се радвам че все пак някой го отбеляза, защото си беше незабравимо преживяване.
Поздрави :)))

И да не забравя - много големи благодарности на двете момичета, които ни подслониха под чадъра си с мойта дружка. Бяхме точно до дамите от Софийска филхармония, които истински ме развеселиха и които накрая отвориха тематичен чадър с изрисувана партитура на него:)

... но понеже съм НОВИЧКА... никой нищо :(

Но беше страхотно преживяване... а и аз приютих едно момиченце под моя чадър :)

Лек следобед!

иначе си беше страхотно преживяване!