Притисната от обстоятелствата и времето, ще трябва набързо да приключа разказа за първия ден.

Сега се сетих, че не си спомням точно първо при каката с перото ли отидохме или първо до Парламента, но това всъщност не е толкова важно.

Парламентът

Будпещенския парламент е супер яка готическа сграда ( тя може и да не е готическа, но за мен има два стила в архитектурата- готика и барок. Angel да ме поправи бързо, че ме е срам).

Именно около тази готическа или не-знам-каква сграда се случиха последните политически вълнения, на част от които ние станахме преки свидетели, но за това- по- късно.

При първата ми среща с Парламента сградата беше оградена с полицейски кордон и заграждения и групичка активисти се бяха събрали да слушат с плам тамошния Волен Сидеров. ( поне по интонацията звучеше точно като него).

Искаше ми се да снимам полицаите на фона на сградата, но реших, че да се набъркам още на първата вечер със силите на реда, не е много благоразумно.

Градският транспорт

Имат си го денонощно милите унгарци. А пътуването с 950 в един през нощта в неизвестна посока е приключение и половина.

След посещението на каката с перото и барикадирания парламент, човекът-който-ни-посрещна предложи да гласуваме накъде да поемем в унгарската нощ – към хотела или към близката ирландска кръчма.

Като никога и напълно изненадващо, всичките 15 души единодушно предпочетохме да се прибираме, а не да дремем по масите на ирландския пъб.

Аз, ако не гледах с празен поглед от умора и емоции, сигурно щях да изтанцувам някой ирландски рил от радост, защото мразя, мразя, мразя да се ходи някъде вечер само защото сме ТАМ и ТРЯБВА да идем, нищо, че всички умираха за сън.

Хвала на здравия разум, да живей съня, ура!

Та, за да се доберем до така мечтаните легла, трябваше да се хопнем на автобус 950, един от няколкото нощни автобуси в унгарската столица.

Не знаехме точно къде трябва да слезем, знаехме само магическото съчетание Донау Плаза и си спомнихме, че китайският ресторант до хотела ни светеше чаровно като пред нова година.

15 човека в нощен будапещенски автобус могат съвсем спокойно да се загубят. Защо ли?

Защото си представете как сте натъпкали 100 човека от Джим Бийм в Студентски, някъде към 3 през нощта, и ги возите нанякъде.

Нямаше един трезвен човек, а момичето до най-близката врата едва ли знаеше коя е и къде се намира.

И като казвам момиче, имам предвид точно момиче- на не повече от 23, която трудно пазеше равновесие.

Но за да не се впускам в описания а ла Балзак на човешките характери, ще се съсредоточа върху кулминационния момент на нашето пътуване, в което младежа разпозна светещия китайски ресторант, а аз силно и с тон, който не търпи възражение, казах все едно на унгарката пред мен “Слизаме”.

Тези, които ме разбраха, слязоха. Преброихме се, бяхме всички на лице ( или на крака по-скоро, че пияни нямаше сред нас) и бавно закрачихме към хотела.

Първата ни вечер приключи със задушевен разговор в коридора на тема “Какво означава само душ, без прилежащия му чучур”, а за следващата сутрин оставихме чуденето как и от къде ще си купим кафе, като нямахме монети за машината и унгарскиговорящ съпорт.