Седмица след като се чудех как да заспя от студ и влага, се чудех как съм могла да спя цяла нощ непробудно въпреки жегата, която цареше в стаята. Не че се оплаквам от топлото, ама ей така си се чудех.

Та събудихме се ние в първата ни будапещенска сутрин и първата обща, членоразделна дума беше "кафе".

Вариант едно: от машината за кафе в предверието,но 1) нямахме монети и 2) как, по дяволите, е кафе на унгарски.

Убедихме се, че имената на нужните на света явления като полиция и бира не се казват по сходен начин и на унгарски и нещо ни подсказваше, че и кафето си има специална, кодова, и труднопроизносима дума.

Вариант две: намираме кафене, в което пратена от Господ барманка говори английски. Денят беше събота, ние се намирахме в един неизпъстрен с кафенета квартал, а време за обиколка на Донау Плаза в търсене на кафе нямахме. Донау Плаза е мол, впрочем.

Решихме да изпълняваме вариантите един по един, пък все някой щеше да проработи.

Вариант 1: Огледахме кафемашината от всички страни и не видяхме нито подобен на кафе надпис нито начин да платим с банкноти.

Охранителят на хотела с усмивка на уста се обърна към трите ни и изджомоли нещо учтиво (или поне аз така си помислих) на унгарски.

Аз лаконично попитах "Кофи?", а той "Кааве?". Аз – "Кааве да е, щом така му викате". Той стана и о! Боже, посочи с пръст бутончето на кафемашината, което трябваше да натиснем, ако разполагахме със 70 форинта на монети.

Запомних добре местоположението за следващата сутрин и поради липса на монети решихме да издирим някое отворено питейно, т.е кофейно, заведение в околността.

Намерихме, сервитьорката говореше английски точно колкото мен, разбрахме се чудесно. Междувременно от три станахме шестима и всички много се забавляваха с моите опити с езика на Шекспир.

След час, когато човекът-който-ни-посрещна дойде да ни вземе за първият ни цял ден разходка из града, ние бяхме точно толкова горди с първия самостоятелен контакт с местното население, колкото и Колумб не е бил когато е стъпил на Хавайските острови.

И тъй като вторият ни ден в Будапеща беше толкова наситен с емоции, че все още всичко ми се слива в едно, ще спусна завесата пред вас в момента, в който нашата група се е запътила към спирката на метрото, за да открие съкровищата на Будапеща.