Имам си вече двеста поста в блога и ми се искаше да напиша нещо обобщаващо.
Добре, но обобщението е край на нещо и предпоставка за началото на нещо друго.
А тук няма край. Да спра да пиша е като да спра да дишам - неестествено.

Пролетната умора не прощава на никой, дори и на тези, които знаят как да се справят с нея.
Джъстин Тимбърлейк навлезе във всяка клетка на тялото ми, опитвам се да мисля, не мога. Опитвам се да чета, пак не мога.
Затрупах се с десет интер...