Аз и всички в мен :: Неделя вечер, книги и слънце

Календар

Юли, 2009

П	В	С	Ч	П	С	Н
		1	2	3	4	5
6	7	8	9	10	11	12
13	14	15	16	17	18	19
20	21	22	23	24	25	26
27	28	29	30	31

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.02.2008 18:46 - Неделя вечер, книги и слънце

Автор: estrella Категория: Лични дневници

Прочетен: 1435 Коментари: 0 Гласове:

В неделя вечер градът притихва. Аз поне имам такова чувство. Всички се прибират рано, къпят се*, вечерят, обръщат внимание на семействата си, за да могат утре, с целия шум, врява и енергия да се впуснат в заниманията си.

В тази неделя вечер аз се опитвам да се науча да държа на собственото си мнение и да не позволявам на жалостивата ми душица да прибира гордостта ми в малкия джоб на дънките, където предвидливите си държат запалката.

Присъщото ми съжаление ми изигра лоша кармична шега, която сега се опитвам да превърна в лимонада с много захар и мента.

Саморазрушителната понякога склонност да прощавам сега ме кара да изпитвам угризения на съвестта. Постарах се да я заглуша с третата книга на Исабел Алиенде, но безконечните истории на тази жена трябва да се приемат на малки дози и само преди лягане.

Един пасаж от книгата ме разплака. Не бях плакала на книга или филм от не помня колко време.

Смъртта на близки хора приемам привидно добре, но болката вътре не минава толкова лесно.

Достойната смърт, избрана по собствено желание, винаги ме е изпълвала с дълбоко уважение към живота.

Навикът и стереотипите са най-големите врагове на свободната воля. Прекалено много време, прекалено малко време, децата като отговорност или щастие, разлика в годините, разлика в социалното положение, разлики, разлики...

А всички търсим прилики. Това, че противоположностите се привличат е вярно само за магнитите.

Аз не съм магнит.

Опитвам се да компенсирам пропуснатото с неумело създадено от самата мен копие. Не успявам. Хората са такива, каквито са, а не такива, каквито ми се иска да бъдат.

След още три часа ще мога да се поздравя с първата малка победа над собственото ми безсмислено съчувствие.

След още пет месеца може би ще видя отново кедровите дървета.

А след още само два месеца започва пролетта.

*Къпането в неделя е останал начин да отбележиш края на седмицата. Страшно става когато то е единственото къпане за седмицата. Все още обичам да се къпя в неделя вечер. Ако щеш, обхваща ме носталгия.

Нагоре