Работи геният, та пушек се вдига. Не ми останаха отпечатъци на пръстите от пианиране по тая клавиатура. Само дето не смуча бонбони Олипс без захар, иначе съвсем щях да съм като оня отнесен чичко от рекламата, който "свиреше" по клавиатурата с налудничав блясък в очите.

Срам ме е, много ме е срам, че не сме писали с момичетата от много време, но сме много заети, за което искрено се извиняваме всички дружно.

Поводи за писане, разбира се има, като за пореден път лошите взимат превес над добрите.

То бива бива многолик живот, но ми идва малко в повечко в последно време. Смея се когато трябва да плача, плача от радост, крия щастието и не показвам тъгата.

Утре пак ще се съберат всичките ми роднини, с които се виждаме толкова рядко, но в такива моменти изведнъж всички намират свободен прозорец. Половин час. Все едно присъствието им може да промени нещо.

Малки радости и голяма тъга. Изморих се.

Дали не мога да сляза за малко?