Черна рокля и черна маска. Бях това, което никога не съм. Мълчалива.

Хората толкова са свикнали да говорят по между си, че са забравили да се гледат в очите, да четат другите знаци.

Никой не остана до мен. Мълчанието отблъсква.

Мълчанието притеснява. Дали всичко е наред.

Всъщност, защо ли говоря. Нека си помълча още малко;)

 

---

Наемането на костюми прави бала с маски по-колоритен, но не толкова предизвикателен, колкото преди.

описваш!!!!

понякога не е нужно да казваш каквото и да е...то се усеща...витае във въздуха и кара кожата ти да настръхва...

...и гледам всячески да го избягвам с повечето хора. бях чула някъде, че приятел е човек, пред когото не се притесняваш да замълчиш :)